септември 15th, 2009
На ул.“Панайот Волов“15…….
15 септември. 2009 година. Висим в парка между булевард „Васил Левски“ и улица „Искър“. Нейде срещу СМГ.
Препичаме се на есенното слънце, часовниковите стрелки кротко отброяват два часа след правото пладне, а Той се приближава до нас.
Облечен е в сив панталон с ръб, кариран пуловер, над който издайнически спретнато е показана бяла яка и ревери на риза, с вехт каскет и очила….от онези с дебелите рамки. Целият е типаж! Изкаран като по поръчка от Корекома, за да го обори. Сякаш е герой от „Слийпи Холоу“.
Предположенията ми не се оказват безпочвени:
- Здравейте, младежи. Говорих ли с вас? Не? Става въпрос за един научен проект, откритие. Бил съм учител (б.авт.: казах ви!), занимавал съм се с изследвания, интересно ли ви е да чуете? Става въпрос за производство на електрическа енергия, но не чрез слънце, вятър, АЕЦ, ВЕЦ. Задвижва се от амплитудата между въздуха сам по себе си и водата, но е малко по различно. Да ви покажа ли чертежа? Набирам млади хора за съмишленици.
Така го обясни, че аз като душевно руса, грам нищо не разбрах. Все пак има нещо в този чичко, което ме очарова. Всъщност, какъв чичко, казва ни, че е почти на 90.
Съответно омагьосана и респектирана, заглеждам се в старата кафява папка, която разгръща пред нас. Първото, което се набива на очи е старанието! Усърдие, с което е издраскан всеки елемент, различните цветове моливи (син, червен, зелен и черен -- класика), пояснителните бележки, написани сякаш в „Работна тетрадка“ на първокласник.
Разпалено ни разказва за амплитудите, физичните закони, енерцията, физическото изтласкване, генераторите на енергия, Природата, акумулатора….. Господи, тотално загубих нишката! Според Митака има известна логика в думите му и идеята е гениална. Според мен пък, като непросветена Жена, важна е романтичната част.
Един 90 годишен старец, с плам на дете, изобретателски ентусиазъм и жив поглед, скрит зад онези дебели рамки.
Говори толкова разпалено, демонстрирайки манталитета на учител от „онова време“. Реди думи, а космите в ушите и носа му мърдат съпричастно. Аз стоя и се усмихвам, облактила брадичката си.
Накрая се престрашавам, питам го би ли ми дал интервю и може ли да ми позволи да го снимам. Получавам отговор: „Не и преди да е готово“. Добре, мразя да нахалствам.
- Но, ако желаете минете през ул „Панайот Волов“ 15. Казвам се Михайлов. Запишете си джи-ес-ема, ако ви е интересно. Ще ви покажа прототип.
С треперещи ръце започва да прибира папката и хилядите хвърчащи листи, но в очите му все още се долавя „треската“ .
- Госпожице, семейна ли сте между другото? („Не“, вмятам аз, „разведена съм “ и се усмихвам със специалната си сладко-горчива гримаса). Госпожица значи, жалко. Можехте да докарате сина или мъжа си. За тях ще е интересно. Та, госпожице, имате ли цели? Те са най-важни за човечеството. Шопът мъдро е казал „оно сакам, оно си требве“.
- Да, в момента се стремя да завърша и да замина за Англия.
- Трябва да се следва. Иначе мозъкът закърнява. Но в личен план, момиче? Какво ви се иска? Имам две дъщери, три внучки, бил съм председател, живях преди и след девети септември. Човек много неща може да е правил, важно е да е дал и да е удовлетворен. Като храната, която купуваме. Някой е изпитал удоволствие да я произведе и има значение как е създадена, нали? Минал съм през всякакви етапи. Важно е да си направил нещо…
Важно е! Именно заради удовлетворението, което те прави личност. Съвсем премижала се взирам в събеседника си и се чудя какво ли ни различава, освен малко повече от половин век……Намерил попиващ поглед, съвсем навлиза в словесна логорея. Вече почти не чувам. Омагьосана съм предимно от безбрежно синия поглед.
- Светът така е устроен, като земята, почвата. Едно се ражда, друго умира. Хубаво е! Ако не вярват всички в това, че ще стане по-добре, не знам. Ще стане! Аз съм стар вече, доста пречки се появяват с възраста. Жена ми е болна….Но минете, ще ви обясня за устройството. Търся такива млади сподвижници. Време е да си ходя, хубав ден ви желая!
Михайлов нахлупва вехтия си каскет и с бавна, трепереща, но убедена крачка се отправя нанякъде.
Оставам загледана в него. Вижда ми се по-млад от половината ми приятели. В силуета му различавам цяла епоха. Но, знаете ли, най-същественото, което усещам е: Дух. Състояние на постоянна борба, романтизъм и вяра. „Хубаво е!“, „Ще стане по-добре“, „Такъв е живота“.
Оттекват в съзнанието ми. Иде ми да го догоня и да му кажа: „Михайлов, попитахте ме какво искам в личен план. Е, от сърце желая да съм романтична и ентусиазирана като Вас и на 90 години. Благодаря ви!“
За желаещите: ул. „Панайот Волов“15, прозорец на първия етаж, Михайлов
Още по подобни теми:
http://lifestyle.ibox.bg/news/id_698038701 (За моят Градски Дон Кихот)
http://lifestyle.ibox.bg/news/id_2080760697 (за добрите късмети)