Женски лъжи


В отговор на поста на колегата Bla, нямаше как да не се замисля кои са най-често срещани женски лъжи. Ето някои от тях:

„Сексът беше невероятен”

Не ми се иска да ви разбивам сърцата преди празниците, но да – жените се преструват. Често при това. Защо? – разликата е в една буква. Ако не си Я стимулирал достатъчно, вълшебното „Т” отпада. Освен това сме достатъчно наясно с мъжкото Его, така че какво друго се очаква да кажем? „Емииии, нямаше да е лошо да спреш да третираш тялото ми като плюшена играчка” (тях си ги мачкай, с дамите е друга хавата). Добронамерен съвет: Секс се прави от двама души. Целта не е само да докажеш какъв полов атлет си. Наблюдавай, бе момче. Женските реакции винаги са красноречиви. Така отпада ултра неуместното „А на теб хубаво ли ти беше”.

„Прекалено много държа на теб като на приятел”

Транскриптира се като „не ме привличаш”. Една жена вкарала ли те е в графа „приятели”, трудно е да постигнеш нещо повече. Има изключения, разбира се, но са рядкост. Защо?

Колкото и да е идиотско, ние също сме подвластни на първични сигнали. Срещала съм всякакви мацки – консервативни, разкрепостени, свръх интелигентни, домошарки, търсещи „спокойна и стабилна връзка” и прочее, но за почти всички важи едно и също: не могат да устоят на прякото сексуално отношение. Инстинкти, не съм ги измислила аз. Ако смяташ, че ще играеш кошчето и за душевни отпадъци, ще й триеш сълзите, правиш дребни ремонти в къщата й, търчиш на всеки нейн поглед и някой светъл ден Тя ще осъзнае колко страстно е влюбена в теб – гледаш твърде много американски тийн комедии, пич. Да, тя ще те обича, но да ти скочи на врата и да си разкъса роклята е малък шанса.

В друг пост по-подробно ще се спра на темата за „лошите момчета” и защо те са толкова вървежни сред съществата с две Х хромозоми, но сега да продължим с лъжите:

„Искам да сме приятели” 2

Историята е следната: Ако мацка е истерясвала, показала е нееднозначно девичите си трепети към теб, изпробвала е всички знайни и незнайни техники, то предложението „хайде за по бира” е последна точка.

И да, с ръка на сърце – и това ми се е случвало. Естествено отивам облечена нечовешки, с най-милата си усмивка и умилкващ тон, пърхам и поддържам съвсем спокоен разговор. Ако някой смята, че мъжте са ловци, пак да се замисли. Всичко опира до това да приспиш подозренията на „жертвата”.

„При мен е лудница/ Бях затрупана с работа/ Имам да върша сто неща/ Изморена съм…”

Особено стоте неща често ги използвам. Добре, че на никой не му е хрумвало да ме попита „и какви, бе де е, са тези НЕЩА”.

Това е учитвата форма на „Имам по-добри оферти”, „Ако ми скимне мога да звънна, но все тая дали след 3 дни или след 3 години”. Един вид, запазвам си картбланш в тефтера, поддържам интереса ти, но сега не ми е до теб.

„Не избързваме ли?/ Нека почакаме”

Грозна женска тайна. С няколко подразделения.

В единия случай е успяла да се контолира и да се сети за всички глупости, набити от chick lit-а ала „мотай го”, „остави го да те ловува”, „поддържай напрежение”. Ужасно се дразня на тези клишета, но вие, драги господа, също сте си виновни за тях. Ако не действаха нямаше цели армии списания да ги бълват на кило.

Съществува и по-прозаичен вариант: В случай, че допреди малко сте се натискали, тя е дишала тежко и учестено и в един момент започва да го раздава олицетворение на морала – в тях е разхвърляно, пропуснала е часа си за кола маска, настъпили са онези отвратителни пет дни в месеца, точно днес е с бельото, подарък от мама. Знам, че не е секси, но не винаги сме в топ форма на нимфи.

Или е започнала да изтрезнява….Шанс:)

Какъвто и да е случая, се примири че тази вечер няма да огрее слънце на твоята улица.

„Изцяло го преодолях, вече никога няма да мисля за него, извинявай…”

Да, прости й, че го споменава на всяка среща. Много го е преодоляла, ш’ъ зна’иш. И тук не е квантова физика – жените трудно приключват в главата си с някой. Има ли още тръпка, тези самонавиванки колко не ти дреме, ама хич не са на хубаво. Щом го споменава, значи все още е уютен наемател в някой килер на мозъка й. Колкото по-настървено „забравя”, толкова по-малък е шанса да е искрена. Елементарно, Уотсън.

Ще попитате каква е целта на тази лъжа? Хмм, страх от самота, вдигане на самочувствието, евентуална преспектива наистина да разкара Х от съзнанието – затова е излязла с теб, нали? И хайде, не се цупете. Вие също често мъкнете по срещи „призраци на бивши”.

Разбира се, има още купища дребни лъжи, които изричаме всеки ден. И двата пола.

Подобно на формулата „Как си?” – „Екстра”, просто са задължителни. (така де, няма да отговориш любезно „днес ми се счупи прозореца, чорапогащника ми пусна бримка, изнервих се на сто кретена по пътя”.

Защото в контекста на социалното си съществуване, хомо сапиенс оцелява с малки хитрини и заучени фрази.

Разбира се, когато нещата опрат до друг вид задълбочени отношения, всичко се променя….и лъжите стават други. Най-голямата от тях е, че си вярваме. Понеже и двата пола сме твърде запознати един с друг.

Se la Vi, както са казвали старите българи:)

PS. Fool me or full me is the new To be or not to be хаха



На ул.“Панайот Волов“15…….


15 септември. 2009 година. Висим в парка между булевард „Васил Левски“ и улица „Искър“. Нейде срещу СМГ.

Препичаме се на есенното слънце, часовниковите стрелки кротко отброяват два часа след правото пладне, а Той се приближава до нас.

Облечен е в сив панталон с ръб, кариран пуловер, над който издайнически спретнато е показана бяла яка и ревери на риза, с вехт каскет и очила….от онези с дебелите рамки. Целият е типаж! Изкаран като по поръчка от Корекома, за да го обори. Сякаш е герой от „Слийпи Холоу“.

Предположенията ми не се оказват безпочвени:

- Здравейте, младежи. Говорих ли с вас? Не? Става въпрос за един научен проект, откритие. Бил съм учител (б.авт.: казах ви!), занимавал съм се с изследвания, интересно ли ви е да чуете? Става въпрос за производство на електрическа енергия, но не чрез слънце, вятър, АЕЦ, ВЕЦ. Задвижва се от амплитудата между въздуха сам по себе си и водата, но е малко по различно. Да ви покажа ли чертежа? Набирам млади хора за съмишленици.

Така го обясни, че аз като душевно руса, грам нищо не разбрах. Все пак има нещо в този чичко, което ме очарова. Всъщност, какъв чичко, казва ни, че е почти на 90.

Съответно омагьосана и респектирана, заглеждам се в старата кафява папка, която разгръща пред нас. Първото, което се набива на очи е старанието! Усърдие, с което е издраскан всеки елемент, различните цветове моливи (син, червен, зелен и черен -- класика), пояснителните бележки, написани сякаш в „Работна тетрадка“ на първокласник.

Разпалено ни разказва за амплитудите, физичните закони, енерцията, физическото изтласкване, генераторите на енергия, Природата, акумулатора….. Господи, тотално загубих нишката! Според Митака има известна логика в думите му и идеята е гениална. Според мен пък, като непросветена Жена, важна е романтичната част.

Един 90 годишен старец, с плам на дете, изобретателски ентусиазъм и жив поглед, скрит зад онези дебели рамки.

Говори толкова разпалено, демонстрирайки манталитета на учител от „онова време“. Реди думи, а космите в ушите и носа му мърдат съпричастно. Аз стоя и се усмихвам, облактила брадичката си.

Накрая се престрашавам, питам го би ли ми дал интервю и може ли да ми позволи да го снимам. Получавам отговор: „Не и преди да е готово“. Добре, мразя да нахалствам.

- Но, ако желаете минете през ул „Панайот Волов“ 15. Казвам се Михайлов. Запишете си джи-ес-ема, ако ви е интересно. Ще ви покажа прототип.

С треперещи ръце започва да прибира папката и хилядите хвърчащи листи, но в очите му все още се долавя „треската“ .

- Госпожице, семейна ли сте между другото? („Не“, вмятам аз, „разведена съм “ и се усмихвам със специалната си сладко-горчива гримаса). Госпожица значи, жалко. Можехте да докарате сина или мъжа си. За тях ще е интересно. Та, госпожице, имате ли цели? Те са най-важни за човечеството. Шопът мъдро е казал „оно сакам, оно си требве“.

- Да, в момента се стремя да завърша и да замина за Англия.

- Трябва да се следва. Иначе мозъкът закърнява. Но в личен план, момиче? Какво ви се иска? Имам две дъщери, три внучки, бил съм председател, живях преди и след девети септември. Човек много неща може да е правил, важно е да е дал и да е удовлетворен. Като храната, която купуваме. Някой е изпитал удоволствие да я произведе и има значение как е създадена, нали? Минал съм през всякакви етапи. Важно е да си направил нещо…

Важно е! Именно заради удовлетворението, което те прави личност. Съвсем премижала се взирам в събеседника си и се чудя какво ли ни различава, освен малко повече от половин век……Намерил попиващ поглед, съвсем навлиза в словесна логорея. Вече почти не чувам. Омагьосана съм предимно от безбрежно синия поглед.

- Светът така е устроен, като земята, почвата. Едно се ражда, друго умира. Хубаво е! Ако не вярват всички в това, че ще стане по-добре, не знам. Ще стане! Аз съм стар вече, доста пречки се появяват с възраста. Жена ми е болна….Но минете, ще ви обясня за устройството. Търся такива млади сподвижници. Време е да си ходя, хубав ден ви желая!

Михайлов нахлупва вехтия си каскет и с бавна, трепереща, но убедена крачка се отправя нанякъде.

Оставам загледана в него. Вижда ми се по-млад от половината ми приятели. В силуета му различавам цяла епоха. Но, знаете ли, най-същественото, което усещам е: Дух. Състояние на постоянна борба, романтизъм и вяра. „Хубаво е!“, „Ще стане по-добре“, „Такъв е живота“.

Оттекват в съзнанието ми. Иде ми да го догоня и да му кажа: „Михайлов, попитахте ме какво искам в личен план. Е, от сърце желая да съм романтична и ентусиазирана като Вас и на 90 години. Благодаря ви!“

За желаещите: ул. „Панайот Волов“15, прозорец на първия етаж, Михайлов

Още по подобни теми:

http://lifestyle.ibox.bg/news/id_698038701 (За моят Градски Дон Кихот)

http://lifestyle.ibox.bg/news/id_2080760697 (за добрите късмети)



Moonlight drive


Гледаме луната….

Обагря се в червено, скъпи.

Червено като кръв

Откога  не е нахлувала така в главата ми?

Цветът на моето червило

Това, което бърша в теб, галейки косата ти…

Като лак на пръстите на ноктите

 с които ровя пясъка, планувайки със всичка сила.

Червено като (край)ност, искреност, агресия и обич

Лунно червено!

Само за нас и само тази вечер, мили

Стоим и се взираме в нея

Оранжева!

Същинска лудост

Презрял не с времето си портокал

Подобие на старото начало

Или като започнат край

Луната, мили

Жълта като овехтели спомени

Като лимон и мед

Със думи няма как да я помажем

И нека да е жълта

Поне за велият ни тих сонет

Така сребърна е, скъпи

Сякаш всички гривни на танцуващата циганка са скрити в нея

Бледо сива като колието на врата ми

Млечна като кожата под дрипавата рокля, която на лунната светлина ще се белее

Гледаме луната, мили…

Във всичките й цветове

И все пак ще достигнем ли до слънцето

Което цялата магия ни отне



Тъпа свалка VS „последното ми влюбване“ – какво трябва да каже мъж


Напоследък съм меланхолично настроена. Спомням си миналото лято и колко бях хлътнала…..Дори ме наляга тъга чат-пат, но хич не й се давам:) Но по този повод и изобилстващите въпроси на приятелите ми ала „какво-трябва-да-се-случи-за-да-забатачиш“, ето го отговора:

1) Случка 1. „Правилната реплика“

„Красавице, има ли място в живота ти за мен“

Честно, година по-късно си давам сметка колко гениално е словосъчетанието. Дали има място – хм, имаше. Както й отвърнах: „Няма мъж в живота ми, ако това питаш“. До тук добре. После обаче какво правим с това свободно пространство се пита в задачата?

 Нищо – е отговорът на сюжета.

Но въпреки субективното си страдание и разочарование, няма как да подмина. Нека опитаме да я анализираме:

Има ли място в живота ти? – Просто питаш. Нищо не обещаваш.

За мен – Подсъзнателно вкарваш някоя лейди във филма

Красавице – Е, няма как да не омекнеш на такъв комплимент, ако е непринудено казан……

Най-смехотворно е, че не мога да се сърдя де юре и де факто. Няма излъгани. Съществува единствено един въпрос. И няколко вечери, зарити с морски пясък. Живи, здрави. Никога повече няма да се подлъжа по това:)

2) Случка 2: Не-не и НЕ

Преди няколко вечери отивам да видя едни познати. Иху-аху, разговори, 6 плюс. В един момент към крайника, с който пиша, се прEсяга непознат младеж. Подава ръка и със закачлива усмивка изцепва:

„Как се казваш? Защото мама ми е казала да не правя секс с непознати“

Малеееееее. Казвам се „абе-ти-защо-не-се-разкараш“. Няма такава плиткоумна свалка.

„А на мен татко ми заръча да не си лягам с мъже, които ми говорят простотии, съжалявам“

Какво друго можех да отговоря?

Момчета, записвайте си, ако трябва:)

 



Как да се справим с финансовата криза


Криза тук, криза там.Честно, носа си не мога да почеша без да чуя някой да споменава преекспонираната-велика-икономическа-криза. Дори понякога сънувам кошмари наяве, придавайки й митологичния образ на Селин Дион…Бррррр.

И понеже хуманният ми алтруизъм е нажежен до АЛЕНО-ЧЕРВЕНО, ще споделя с вас няколко варинта за преборване на туй ЖиУотно. От личен и хипотетичен опит. Та:

Метод 1: увеличете секса

Навремето имаше един идиотски виц за отвореняци на тема роднински връзки. Звучеше долу горе така:

„На самотен остров се разбива кораб. Оцелелите корабокрушенци са: моряк на 28, жена на 43 и дъщеря й на 18. След 9 месеца пичът започва да нарича дъщерята „лельо”. Защо? *тук следват обърканите погледи на приятелите ви и жалките им  опити да се оправят с шуро-учинай-баджанак-родословието* Е, как защо, бе пичовееее! Защото се смахнал от толкова е***”.

Е, пробвайте и вие така. Кой има време да се притеснява за сриването на Финансовата борса, ако по цели дни и нощи е зает с туй радостно занимание!?! Ммм? Като си луд по-лесно се живее.

Метод 2: откажете-тотално-секса

Никога не съм била способна да искам услуги от хора, с които сме се заигравали. За плащането на сметки важи същото тъпо свенене. Виж, от приятелите не ми дреме. Имали възможност и желание, черпили ме бира. Ок, екстра.

По тази схема, оказа се, че откакто живота ми е лишен от „редовно присъствие”, за мен се грижат сумати мъже. Вадете си какъвто искате извод, аз не се оплаквам.

Метод 3: станете вегитарианец

Е, веднъж Фортуната да не се изгаври с мен. По невероятно стечение на обстоятелствата, финансовата ми закъсвация тотално съвпада със сезона на марули-краставици-репи и всякаква друга люцерна. Оказа се, че за лев, два мога да си сдробя огромна купа салата и да съм напълно щастлива. Не съм особено религиозна, но всеки ден благодаря на Господ, Будда, Джа и Йода за природните благини.

Метод 4: спортувайте

Танцувайте си из вас, предприемайте дъъъъълги разходки, скачайте на въже (1.50 от „Всичко от един до хиляда лева” хаха). Движете се, бе хора! Така хем няма да имате време да мислите гадости, хем ще поддържате форма. Някой ден можете да се уредите и с пари за море, а представете си колко ще е хубаво да разходите новата си стегната задница по плажовете…..Приказка ви казвам. Здрав дух в здраво тяло.

Метод 5: увеличете алкохола

Може да ви зучи тъпо, но с един приятел от Канада наскоро беседвахме именно на тази тема: Половината от контактите стават на „по питие”. Съответно и никога не знаеш от къде ще изскочи заека. Имам поне 10 познати, попаднали на мечтаната работа супер случайно…..След някой велик запой, разбира се. С-о-ц-и-а-л-и-з-и-р-а-н-е му е майката, колко още да повтарям.

Метод 6: намалете алкохола

Майтапя се…..хахаха

Метод 7: сменете средата

Честно казано не ми дреме дали ще се фръцкам на токове из пияно барове или ще пия бира на пейка. И двете са се случвали многократно и съм ок. Обаче наскоро се замислих, че някой оставя 200 лв на скучно място, на което тъпее, а аз с 20 лв мога да спретна няма-такава-шоу програма на Лодки. Нечестно е, баХххИ! Така че сега е моментът да изпиташ добрата стара пънкария, стоповете и парковите изпълнения. Току виж ти хареса J

Метод 8: намери си гадже (за мъже)

Леле. Он’я ден ми звъни Мечо (амиго, с който джиткам от години) и с аха-аха пяна на уста ми казва

-         „Пооомагай, ще правя мусака”.

-          „Ъъъъ? Е, това не е сложно, бе майна. Какво толкова се шашкаш” : мило отговаря Юлето

-         „Какво не, бе. Навъртях 20 разговора с майка си….”

-         „Хаха, милото ми. Че ти за тия пари, дадени по мобилни оператори, да ме беше извикал да ти сготвя. По бански щях да се съблека, ако трябва. Хаха”

-         „Не се хили, ами влизай в Skype за инструктаж, freak”

-         „Добре де, дишааааай. Ще помагаме…”

Останалия драматизъм няма да ви го описвам, но има ли нужда да казвам, че едно готвещо създание доста би облекчило живота ви?

*Ремайндър – тази събота съм обещала да му правя „манджа”. От него бирата.

 

Метод 9: намери си гадже (за жени)

 

Само не закачай синовете на реститутки и ИТ специалистите. Тях съм ги заплюла. Като се уредя – зелено е и за вас, дами.

Сериозно, май едни от малкото хора, които не са засегнати особено от истерията с пазара на труд.

 

Метод 10: бачкай

 

Хъхъхъ. Емииии, ако нищо не помага….Какво да се прави.

 

Какво друго ми остава, освен да Ти пожелая успех, my friend of misery

Хаха