Юлия Желязкова и блога в нейната глава:)

В роля на увод искам да кажа, че НИКОГА не съм се влюбвала в “лошо момче”. Всички те пушат, пият, чукат и са способни да ти докарат завидно количество страдания. Но никой не беше лош. Поне не в началото….

Държаха ръката ми на лунна светлина, водиха ме на мини пътешествия, плащаха сметката, носиха багажа, галиха раменете ми, даваха ми тениски, разговаряхме до малките часове и шептяха колко невероятна-мила-красива-специална жена съм. Да, на нас не ни трябва много за да хлътнем.

В последствие обаче нещо се обърква. Всеки един от литературните герои изведнъж се превръща в мълчалив, мрачен, неразгадан, страдащ, неуловим. Често и груб.

Въпросът за хиляда жълтици е ЗАЩО?

Всъщност да си “лош” в емоционален аспект е по-скоро негативно действие, насочено навътре, отколкото навън. Защото никой от тях не ме е удрял, не е пускал мои голи снимки в Мрежата и надявам се, не участва в терористични организации.

Накратко: формулировката за “лошо момче” е всеки мъж, който не те е**ва.

Е, в такъв случай, имам примерно обръщение към тази Личност:

****

Dear Пич,

Това, че съм се старала да бъда свястна, а ти си ми изиграл една хубава полка на главата, по никакъв начин не те прави велик. Да, ще има пиянски вечери, в които ще искам да те заговоря. Допустимо е да изпиша тонове думи за чувствата си към теб, да те обрисувам като персоналния си Индиана Джоунс. Когато те видя да се притесня, а темерутското ти отношение най вероятно ще ме разплаче, когато остана сама.

Обаче, Гетсби, без моето въображение и чувствителност, ти оставаш поредният инфантилен льольо, който не знае какво иска и накъде му е накривен бретона.

Ако се чувстваш горд и смяташ, че така си постигнал пика на еволюцията си – аз съм ок с това.

За всяка целуната и превъзнесла се жаба е отреден по един крокодил. Желая ви попътен вятър.

Ти си плод на фантазии и нуждата ми да бъда добра. Когато започнеш да разиграваш постановки, дори настъпва конкретизиране на фруктозата – слива. Аз пък от своя страна умея да затварям компоти. Не се шегувам.

Докато си мислиш, че съм ти вързана в кърпа и чаршаф, аз просто задоволявам нуждата си да има някой, за който да мисля. Защо? Понеже не съм достатъчно глупава да смятам, че ще си бъда самодостатъчна и упорито тренирам да не съм егоист в живота. Сещаш се!

Ако случайно се съберем след един тон усилия, сигурно ще те зарежа. Да. Съжалявам, но ще осъзная, че си безинтересен, сарказмът ти е плод на хиляди комплекси и нищо на този свят не може да замени доброто човешко отношение. Не и въздухът под налягане.

Тоест – ако се появи някой, който се държи достатъчно адекватно и подобаващо, ти, скъпи, заминаваш на боклука със звездна скорост.

След края няма да ми пука дали ти докарвам колики, когато флиртувам пред теб, ще отговарям на телефонните обаждания “веднъж на 6”, ще бъда истерична, хладна и запиши си – НЕДОСТЪПНА. И тогава аз ще стана “лошо момиче”.

Съществата с две Х хромозоми наистина са като огледало. И досущ така не само изкарват отражение, но засилват силата му. В случай, че се държиш като задник, очаквай среден предник.

Случайно пък ако проявяваш желание да се отнасят с теб добре, налага се да вложиш. Това е положението.

Защото “лошите момчета” са измислени от добри жени, между две мусаки, три смени на памперси, дребен ремонт из къщи и маската за лице.

Coz’ I don’t need a loverboy, I need loverman….a good man.

****

Добре, това прозвуча леко агресивно, но предполагам схванахте идеята.

Въпросът е, че всички сме хора. Объркани, размотани, издънващи се по индивидуалена схема.

И вярвам, че всеки в който съм инвестирала чувства, си заслужава. По собствен си начин, с неговите си качества…хъхъхъ

Но е нужно да се положи старание, наистина. Сами си избираме какви да бъдем.

На 16 си мислих, че мога да спася всеки мъж от самия него. На 22 осъзнах, че нямам желания. 23 – не е нужно, те не това искат. На 25 смятам, че трябва да го направим заедно.

Забравих: Не, пичове, жените не харесват лоши момчета. Ако сте попаднали на такава девойка – или не се е осъзнала, или я няма химията. Продължавайте напред.

19 Comments | In: За любовта, (к)екса и други демони | tags: жени, лоши момчета, юлия желязкова. | #

*Идиотски петъчни теории

Като човек, който повече е използвал думи в училище, следването и целия си живот, с математиката сме порядъчно на нож.

Не е въпросът дали умея или не мога да я разбера, а просто не искам.

Винаги след като бях убедена, че съм извоювала тройка, чисто и просто си предавах контролните. Нещо, което вбесяваше преподавателката, която принципно беше зверски стабилен пич и много ме обичаше.

Въпреки тази ненавист към числа и цифри, дойде време и аз да кажа истината за моята аритметика и теории:

Кодът ПИууууюююю

Е приблизително равен на 111 by юююлия,

Сборът на 42 (Отговорът на ГолЕмото питате според „Пътеводител на галактическия стопаджия”) и 69 (не ме карайте да пояснявам) е точно 111. Не е възможно да са случайни три единици.

Не съм почитател на 69 в интерес на истината, твърде разконцентриращо и клиширано ми се струва. Книжката на Адамс също не ми е чак такъв фетиш.

Но един ден си мислех, че хората сме много по-заети със смисъла, отколкото с физиологията си. Това от една страна е добре, от друга – пагубно. Понякога прецакваме простите неща с мислене, друг път инстинктите прецакват нас. Шанс.

Но в баланса между двете…..

Единица като начало след нула. 111, пич. Три пъти ура за новите неща!

3 приятелки

Мъжът трябва да е имал три сериозни любови.

Номер едно е така нареченото детско влюбване. Силно, страстно, в което е искал да даде всичко.

Втората жена избива първата като „призрака на бившата” и доказва, че отново е готов да се обвърже. Но обременеността е прекалена.

Третата уравновесява.

Може би е добре да си четвърта, но тази теория далеч не е доказана.

Златно сечение на „раздялата”

Според мен, за да се „захванеш” с някой, съществува златен период от скъсването му с бившата. Не по-малко от 6 месеца и не повече от 12.

Достатъчно, за да е преминал афекта и не прекалено дълго за да се отлъчи тотално от идеята за връзка.

3 неща

Това вече си е изцяло моя приумица, но ако наистина, ама НАИСТИНА харесвам някой, смятам че трябва да знае три неща, които останалите хора пропускат.

Дребни навици, факти, характеристики.

Лигаво е, но е симпатично.

В крайна сметка, в отношенията лемите, теоремите и аксиомите на никой не са помогнали. Така че:

1,2,3 – старт!

1 Comment | In: За любовта, (к)екса и други демони | tags: любов, математика, юлия желязкова. | #

В отговор на поста на колегата Bla, нямаше как да не се замисля кои са най-често срещани женски лъжи. Ето някои от тях:

„Сексът беше невероятен”

Не ми се иска да ви разбивам сърцата преди празниците, но да – жените се преструват. Често при това. Защо? – разликата е в една буква. Ако не си Я стимулирал достатъчно, вълшебното „Т” отпада. Освен това сме достатъчно наясно с мъжкото Его, така че какво друго се очаква да кажем? „Емииии, нямаше да е лошо да спреш да третираш тялото ми като плюшена играчка” (тях си ги мачкай, с дамите е друга хавата). Добронамерен съвет: Секс се прави от двама души. Целта не е само да докажеш какъв полов атлет си. Наблюдавай, бе момче. Женските реакции винаги са красноречиви. Така отпада ултра неуместното „А на теб хубаво ли ти беше”.

„Прекалено много държа на теб като на приятел”

Транскриптира се като „не ме привличаш”. Една жена вкарала ли те е в графа „приятели”, трудно е да постигнеш нещо повече. Има изключения, разбира се, но са рядкост. Защо?

Колкото и да е идиотско, ние също сме подвластни на първични сигнали. Срещала съм всякакви мацки – консервативни, разкрепостени, свръх интелигентни, домошарки, търсещи „спокойна и стабилна връзка” и прочее, но за почти всички важи едно и също: не могат да устоят на прякото сексуално отношение. Инстинкти, не съм ги измислила аз. Ако смяташ, че ще играеш кошчето и за душевни отпадъци, ще й триеш сълзите, правиш дребни ремонти в къщата й, търчиш на всеки нейн поглед и някой светъл ден Тя ще осъзнае колко страстно е влюбена в теб – гледаш твърде много американски тийн комедии, пич. Да, тя ще те обича, но да ти скочи на врата и да си разкъса роклята е малък шанса.

В друг пост по-подробно ще се спра на темата за „лошите момчета” и защо те са толкова вървежни сред съществата с две Х хромозоми, но сега да продължим с лъжите:

„Искам да сме приятели” 2

Историята е следната: Ако мацка е истерясвала, показала е нееднозначно девичите си трепети към теб, изпробвала е всички знайни и незнайни техники, то предложението „хайде за по бира” е последна точка.

И да, с ръка на сърце – и това ми се е случвало. Естествено отивам облечена нечовешки, с най-милата си усмивка и умилкващ тон, пърхам и поддържам съвсем спокоен разговор. Ако някой смята, че мъжте са ловци, пак да се замисли. Всичко опира до това да приспиш подозренията на „жертвата”.

„При мен е лудница/ Бях затрупана с работа/ Имам да върша сто неща/ Изморена съм…”

Особено стоте неща често ги използвам. Добре, че на никой не му е хрумвало да ме попита „и какви, бе де е, са тези НЕЩА”.

Това е учитвата форма на „Имам по-добри оферти”, „Ако ми скимне мога да звънна, но все тая дали след 3 дни или след 3 години”. Един вид, запазвам си картбланш в тефтера, поддържам интереса ти, но сега не ми е до теб.

„Не избързваме ли?/ Нека почакаме”

Грозна женска тайна. С няколко подразделения.

В единия случай е успяла да се контолира и да се сети за всички глупости, набити от chick lit-а ала „мотай го”, „остави го да те ловува”, „поддържай напрежение”. Ужасно се дразня на тези клишета, но вие, драги господа, също сте си виновни за тях. Ако не действаха нямаше цели армии списания да ги бълват на кило.

Съществува и по-прозаичен вариант: В случай, че допреди малко сте се натискали, тя е дишала тежко и учестено и в един момент започва да го раздава олицетворение на морала – в тях е разхвърляно, пропуснала е часа си за кола маска, настъпили са онези отвратителни пет дни в месеца, точно днес е с бельото, подарък от мама. Знам, че не е секси, но не винаги сме в топ форма на нимфи.

Или е започнала да изтрезнява….Шанс:)

Какъвто и да е случая, се примири че тази вечер няма да огрее слънце на твоята улица.

„Изцяло го преодолях, вече никога няма да мисля за него, извинявай…”

Да, прости й, че го споменава на всяка среща. Много го е преодоляла, ш’ъ зна’иш. И тук не е квантова физика – жените трудно приключват в главата си с някой. Има ли още тръпка, тези самонавиванки колко не ти дреме, ама хич не са на хубаво. Щом го споменава, значи все още е уютен наемател в някой килер на мозъка й. Колкото по-настървено „забравя”, толкова по-малък е шанса да е искрена. Елементарно, Уотсън.

Ще попитате каква е целта на тази лъжа? Хмм, страх от самота, вдигане на самочувствието, евентуална преспектива наистина да разкара Х от съзнанието – затова е излязла с теб, нали? И хайде, не се цупете. Вие също често мъкнете по срещи „призраци на бивши”.

Разбира се, има още купища дребни лъжи, които изричаме всеки ден. И двата пола.

Подобно на формулата „Как си?” – „Екстра”, просто са задължителни. (така де, няма да отговориш любезно „днес ми се счупи прозореца, чорапогащника ми пусна бримка, изнервих се на сто кретена по пътя”.

Защото в контекста на социалното си съществуване, хомо сапиенс оцелява с малки хитрини и заучени фрази.

Разбира се, когато нещата опрат до друг вид задълбочени отношения, всичко се променя….и лъжите стават други. Най-голямата от тях е, че си вярваме. Понеже и двата пола сме твърде запознати един с друг.

Se la Vi, както са казвали старите българи:)

PS. Fool me or full me is the new To be or not to be хаха

9 Comments | In: За любовта, (к)екса и други демони | tags: жени, женски лъжи, лъжи, мъже, юлия желязкова. | #

15 септември. 2009 година. Висим в парка между булевард „Васил Левски“ и улица „Искър“. Нейде срещу СМГ.

Препичаме се на есенното слънце, часовниковите стрелки кротко отброяват два часа след правото пладне, а Той се приближава до нас.

Облечен е в сив панталон с ръб, кариран пуловер, над който издайнически спретнато е показана бяла яка и ревери на риза, с вехт каскет и очила….от онези с дебелите рамки. Целият е типаж! Изкаран като по поръчка от Корекома, за да го обори. Сякаш е герой от „Слийпи Холоу“.

Предположенията ми не се оказват безпочвени:

- Здравейте, младежи. Говорих ли с вас? Не? Става въпрос за един научен проект, откритие. Бил съм учител (б.авт.: казах ви!), занимавал съм се с изследвания, интересно ли ви е да чуете? Става въпрос за производство на електрическа енергия, но не чрез слънце, вятър, АЕЦ, ВЕЦ. Задвижва се от амплитудата между въздуха сам по себе си и водата, но е малко по различно. Да ви покажа ли чертежа? Набирам млади хора за съмишленици.

Така го обясни, че аз като душевно руса, грам нищо не разбрах. Все пак има нещо в този чичко, което ме очарова. Всъщност, какъв чичко, казва ни, че е почти на 90.

Съответно омагьосана и респектирана, заглеждам се в старата кафява папка, която разгръща пред нас. Първото, което се набива на очи е старанието! Усърдие, с което е издраскан всеки елемент, различните цветове моливи (син, червен, зелен и черен -- класика), пояснителните бележки, написани сякаш в „Работна тетрадка“ на първокласник.

Разпалено ни разказва за амплитудите, физичните закони, енерцията, физическото изтласкване, генераторите на енергия, Природата, акумулатора….. Господи, тотално загубих нишката! Според Митака има известна логика в думите му и идеята е гениална. Според мен пък, като непросветена Жена, важна е романтичната част.

Един 90 годишен старец, с плам на дете, изобретателски ентусиазъм и жив поглед, скрит зад онези дебели рамки.

Говори толкова разпалено, демонстрирайки манталитета на учител от „онова време“. Реди думи, а космите в ушите и носа му мърдат съпричастно. Аз стоя и се усмихвам, облактила брадичката си.

Накрая се престрашавам, питам го би ли ми дал интервю и може ли да ми позволи да го снимам. Получавам отговор: „Не и преди да е готово“. Добре, мразя да нахалствам.

- Но, ако желаете минете през ул „Панайот Волов“ 15. Казвам се Михайлов. Запишете си джи-ес-ема, ако ви е интересно. Ще ви покажа прототип.

С треперещи ръце започва да прибира папката и хилядите хвърчащи листи, но в очите му все още се долавя „треската“ .

- Госпожице, семейна ли сте между другото? („Не“, вмятам аз, „разведена съм “ и се усмихвам със специалната си сладко-горчива гримаса). Госпожица значи, жалко. Можехте да докарате сина или мъжа си. За тях ще е интересно. Та, госпожице, имате ли цели? Те са най-важни за човечеството. Шопът мъдро е казал „оно сакам, оно си требве“.

- Да, в момента се стремя да завърша и да замина за Англия.

- Трябва да се следва. Иначе мозъкът закърнява. Но в личен план, момиче? Какво ви се иска? Имам две дъщери, три внучки, бил съм председател, живях преди и след девети септември. Човек много неща може да е правил, важно е да е дал и да е удовлетворен. Като храната, която купуваме. Някой е изпитал удоволствие да я произведе и има значение как е създадена, нали? Минал съм през всякакви етапи. Важно е да си направил нещо…

Важно е! Именно заради удовлетворението, което те прави личност. Съвсем премижала се взирам в събеседника си и се чудя какво ли ни различава, освен малко повече от половин век……Намерил попиващ поглед, съвсем навлиза в словесна логорея. Вече почти не чувам. Омагьосана съм предимно от безбрежно синия поглед.

- Светът така е устроен, като земята, почвата. Едно се ражда, друго умира. Хубаво е! Ако не вярват всички в това, че ще стане по-добре, не знам. Ще стане! Аз съм стар вече, доста пречки се появяват с възраста. Жена ми е болна….Но минете, ще ви обясня за устройството. Търся такива млади сподвижници. Време е да си ходя, хубав ден ви желая!

Михайлов нахлупва вехтия си каскет и с бавна, трепереща, но убедена крачка се отправя нанякъде.

Оставам загледана в него. Вижда ми се по-млад от половината ми приятели. В силуета му различавам цяла епоха. Но, знаете ли, най-същественото, което усещам е: Дух. Състояние на постоянна борба, романтизъм и вяра. „Хубаво е!“, „Ще стане по-добре“, „Такъв е живота“.

Оттекват в съзнанието ми. Иде ми да го догоня и да му кажа: „Михайлов, попитахте ме какво искам в личен план. Е, от сърце желая да съм романтична и ентусиазирана като Вас и на 90 години. Благодаря ви!“

За желаещите: ул. „Панайот Волов“15, прозорец на първия етаж, Михайлов

Още по подобни теми:

http://lifestyle.ibox.bg/news/id_698038701 (За моят Градски Дон Кихот)

http://lifestyle.ibox.bg/news/id_2080760697 (за добрите късмети)

24 Comments | In: Така наречения мой Компот.... | tags: 15 септември, града, изобретение, мечта, Михайлов, юлия желязкова. | #

Гледаме луната….

Обагря се в червено, скъпи.

Червено като кръв

Откога  не е нахлувала така в главата ми?

Цветът на моето червило

Това, което бърша в теб, галейки косата ти…

Като лак на пръстите на ноктите

 с които ровя пясъка, планувайки със всичка сила.

Червено като (край)ност, искреност, агресия и обич

Лунно червено!

Само за нас и само тази вечер, мили

Стоим и се взираме в нея

Оранжева!

Същинска лудост

Презрял не с времето си портокал

Подобие на старото начало

Или като започнат край

Луната, мили

Жълта като овехтели спомени

Като лимон и мед

Със думи няма как да я помажем

И нека да е жълта

Поне за велият ни тих сонет

Така сребърна е, скъпи

Сякаш всички гривни на танцуващата циганка са скрити в нея

Бледо сива като колието на врата ми

Млечна като кожата под дрипавата рокля, която на лунната светлина ще се белее

Гледаме луната, мили…

Във всичките й цветове

И все пак ще достигнем ли до слънцето

Което цялата магия ни отне

10 Comments | In: Ерато чука | tags: the doors, луна, сребърни гривни, юлия желязкова. | #