юни 19th, 2009
Тъпа свалка VS „последното ми влюбване“ – какво трябва да каже мъж
Напоследък съм меланхолично настроена. Спомням си миналото лято и колко бях хлътнала…..Дори ме наляга тъга чат-пат, но хич не й се давам:) Но по този повод и изобилстващите въпроси на приятелите ми ала „какво-трябва-да-се-случи-за-да-забатачиш“, ето го отговора:
1) Случка 1. „Правилната реплика“
„Красавице, има ли място в живота ти за мен“
Честно, година по-късно си давам сметка колко гениално е словосъчетанието. Дали има място – хм, имаше. Както й отвърнах: „Няма мъж в живота ми, ако това питаш“. До тук добре. После обаче какво правим с това свободно пространство се пита в задачата?
Нищо – е отговорът на сюжета.
Но въпреки субективното си страдание и разочарование, няма как да подмина. Нека опитаме да я анализираме:
Има ли място в живота ти? – Просто питаш. Нищо не обещаваш.
За мен – Подсъзнателно вкарваш някоя лейди във филма
Красавице – Е, няма как да не омекнеш на такъв комплимент, ако е непринудено казан……
Най-смехотворно е, че не мога да се сърдя де юре и де факто. Няма излъгани. Съществува единствено един въпрос. И няколко вечери, зарити с морски пясък. Живи, здрави. Никога повече няма да се подлъжа по това:)
2) Случка 2: Не-не и НЕ
Преди няколко вечери отивам да видя едни познати. Иху-аху, разговори, 6 плюс. В един момент към крайника, с който пиша, се прEсяга непознат младеж. Подава ръка и със закачлива усмивка изцепва:
„Как се казваш? Защото мама ми е казала да не правя секс с непознати“
Малеееееее. Казвам се „абе-ти-защо-не-се-разкараш“. Няма такава плиткоумна свалка.
„А на мен татко ми заръча да не си лягам с мъже, които ми говорят простотии, съжалявам“
Какво друго можех да отговоря?
Момчета, записвайте си, ако трябва:)