май 13th, 2010
Как се лекува разбито сърце
Да ти разбият сърцето не е като да си счупиш крак. Ако във втория случай те е яд на хлъзгавите стълби или собствената льольовщина, то в първия те затискат екзистенциален бяс, пустота и други катастрофи. С гипс ще изкараш 1 некомфортен месец. При ляво-клапанни злополуки: от три дни до 30 години. Но все пак имам добра новина – то също се шинова. Ето и някои от методите:
1. Впрегни въображението си на максимум
Не, не говоря за това да се втеляваш в „как мирише“, какво ми каза на върба сряда в кусурнайсе часа, 3 минути и 8 секунди. Става дума да измислиш до последен детайл как ще изглежда всяка глупост, която в момента ти се иска да направиш.
Например: Стоиш си сутрин, чакаш метрото, животът е по-безмислен от нов албум на Веселин Маринов и топката в гърлото ти се разнася до увредения мозък. Един глас ти нашепва „Какво ще стане, ако направя само още три крачки напред, когато идва влака?“. Не се бъзикам, мислила съм си го. Какво може да стане, майна? Гражданите ще се разпищят, ще пръска кръв навсякъде, със сигурност няма да си особено красив труп и ще минеш в поредната черна хроника-еднодневка. И? Колкото и да ти се струва, че нямаш сили да дишаш в момента, описателната картина в съзнанието ти би трябвало да те откаже. Стига. Аз се панирам като се порежа дори!
По същата схема забрави „ще полудея“ – няма, спокойно. 4-ти км си остава парти център. Надали ще ти хареса в остатъка от дните си да те тъпчат с лекарства и ,о естетичен ужас, да ходиш единствено в бяло.
One night stand с непознат също не е топ опция. Хората казват, че един мъж се забравял най-добре под друг, но нещо не им се предоверявам. Понеже така се движиш не от оргазъм до оргазъм, а от драма 1 до драма 2. Нужно ли е? Just imagine.
2. Самосъжалявай се
Така. Приемаме, че си забравил за бръснарските ножчета и няма още да делиш тленното от така скъпата си душа. Сега идва ред на пълното емоционално опустошение.
Не слушай амигосите си, напяващи „Стегни се!“, „Ти си силна/ен“ (гггрррр), „Ще ти намерим друг/а“ и сие. (*Лирична вметка – Хора, много сте ми ценни, но като ми говорите така ме обзема онова специфично чувство за лопатата и удара).
Нормално е да влезеш в дупка. Да си мислиш, че ти никога няма да имаш връзка, да се кълнеш в неспособността на НЯКОЙ на тази планета да те обича и силата на древно уругвайско проклятие над теб.
Засили това чувство! Гледай бозави филми. Превъртай песни, способни да разплачат и Чък Норис. Опропастявай съботите и неделите си по пижама пред PC-то. С-Т-Р-А-Д-А-Й.
Когато след известно количество време намериш в огледалото образа на изтормозена, вехнеща кикимора, сам ще се нариташ. Хватката е да осмислиш и да се изкараш от състоянието си. Ако до откат се правиш на адски железен, рискуваш да удължиш процеса.
3. Не си мисли как ще се „оправите“
Разбира се, че съществуват ситуации, в които това е просто временна спънка. Понякога хората действаме под афект, ошашкваме се и после разбираме какви миндили сме всъщност.
Но да въртиш лентата с треторазряден финал, в който се срещате, плесвате с ръце, целувате се и отплавате към залеза…изобщо не трябва да бъде лийда в живота ви.
Любовта не е партия шах, няма нищо толкова сложно.
Ах, от къде минава – с коя рокля ще съм облечена, ако “случайно” го засека – как той/тя ще се осъзнаят – колко е здравословната доза ревност, която трябва да предизвикам….кон на Г8…..
Излишно е да се хвърля толкова енергия до Заветната Цел.
Ако сте се сджафкали, чувствате се зле или е настъпил друг вид разрив, поради неясноти – ще се разберете.
Ако не – end of the fucking story.
4. Афекти и ефекти
Противоположна на точка три е да изпаднеш в омраза към доскорошния обект на трепетните си чувства. Разбира се, че всеки който по един или друг начин разстройва емоционалния ни баланс, е прасе, олигофрен, кучка и сие любовни персонажи.
Добре позната ми е дестинацията от “топлия уют в стомаха” до “лава в главата”. Но ако някой наистина е разбил непоправимо сърцето ти, безразличието е единственият изход. Отнема време, но след това спокойно можеш да се възползваш от вълшебната опция The power of delete.
ВАЖНО! – Ако в момента мечтите ви кръжат около убийството на Другарчето по особено жесток начин, по-добре избягвайте рандевута. Крясъци, мятане на бялото на очите или гробовно мълчание с нищо няма да облекчат положението. Не само няма да излекуват heart-a, но ще изпуши и hard disc-a.
5. Замени депресията с експресия
Пей си и прави муцки на любимите си песни (за предпочитане вечер), танцувай, крещи на непознати (желателно без риск да те набият), усмихвай се и се смей на сила.
Прави каквото искаш, само изтиквай емоциите и не се мумифицирай.
Аз например си сменям походката. Движа се като малка хулиганка, подскачам като Дороти или се чупя в кръста като пернишка примадона. Според публиката и настроението. Зверски нелепо е, но е забавно. И настина помага.
6. Обграждай се с хора, които те обожават
ЧовекOТ е силно рефлекторно същество. Точно в момента, може би си мислиш как това нямаше да се случи, ако бях по-руса, по-умен, по-търпелив, богат или знам ли какво още. Разбира се, това са глупости. Понякога Луната е У шести дом, седми етаж, ап.4 и някой ти разказва играта.
Какъвто и да е случая, точно сега нямаш нужда от ритници в егото.
Затова се срещай с личности, които ти напомнят, че ти слънчев, забавен, прекрасен и чудесен.
В допълнение – ако не си готов да флиртуваш, недей. И двата пола ужасно надушват отчаянието и спешната нужда от внимание. Като fast food e. Смърди от три пресечки.
7. Трупай знание
И не, не, не печал. Никога не съм разбирала тази сентенция. Факт е, че човек се изморява постепенно. Но ако си спомниш Първото Разбиване, ще разбереш, че далеч не ти се е струвало по-малко краят на света.
За разлика от него обаче, опитът има различна функция – спокойната преценка.
Почти не съществува ситуация, в която вината е едностранно явление.
Така че когато ти се иска да изкрещиш на някой колко те боли, как всичко е скапано и онова над врата ти иска да се пръсне от анализи на простото “Защо така се получи”, не забравяй – при него е същото.
Честно, била съм и от двете страни на барикадата и все си страдах. Без значение дали аз или той сме поставяли финалната пунктоация.
И колкото по-зряло го приемеш, толкова шанса за драматургия е по-малък.
8. Дай време
На него, на себе си, на националния отбор по люпене на семки.
Пак повтарям, че противоречивите емоции не са най-добрият съветник. Ако не знаеш какво точно искаш да кажеш – Замълчи. В по-съвременен вариант: при положение, че твърде дълго обмисляш какво ще си помисли отсрещния от едно “здрасти” – log out, mate! Now!!!!
Въпреки всичко, не размотавай до ”Сто години самота”. Прекарали сте заедно 10 дни и ти ще се тръшкаш 100? Сериозно ли?
9. Не забравяй “идиота” в себе си
Ами да! Моят например, след подобен вид изблици, размисли и страсти, каза
“Сърце, сърце, за едно сърце ли си! Имаш си и далак, панкреас, дробове и всякаква друга страхотнааа карантия. Защо за нея не изписваш толкова думи?”…..
И съжалявам, но ми стана смешно като си представих ода за “Камъни в бъбреците”, което всъщност изобщо не е малка трагедия.
А когато се разсмееш на собствените си простотии, надежда има. Така казва д-р Желязкова.
10. ?