юни 30th, 2009
Аз съм най-добрата ти приятелка
Наскоро попаднах на преведена статия в блога на Петър Стойков: http://kaka-cuuka.com/1490
Оф топик, чудесен блог, несекваща тема на беседване. Именно: „Има ли животно като приятелство между мъж и жена“. Ето и моето мнение по въпроса:
……………………………………………………………………………………
Здравей. Ако някога си се питал защо продължаваш стоически да понасяш женските ми лутаници, среднощните есемеси, историите за поредния глупак, който според теб „не ме заслужава”, нека ти кажа: Защото аз съм най-добрата ти приятелка.
Спомняш ли си рождения ден, на който ти подарих списък с 30 причини да си най-страхотния човек на Планетата? Картончетата, които надписвах цяла вечер, изпъстрени с общите ни спомени, дребните ти навици и прищевки, които вбесяваха всяко твое бивше гадже? Толкова се зарадва! Каза, че това е най-милият подарък.
А бала на сестра ти? Беше в дива паника какво да й купиш. Обещах, че ще те придружа и ще облекча мъките ти с дамски размери, кое е подходящо, в кой магазин трябва да влезем. Редуцирахме цялата лудница на 1/3.
Понякога имаш нужда от чисто човешката ми грижа. Да те поглезя, да ти сготвя, да измия чиниите, да левитирам около теб. Не да те задължавам като „половинка” , да те карам да се чувстваш неловко като „любовница”. Да не мислиш защо го правя, да не изпитваш грам страх. Просто да се порадваш на присъствието и топлината. Признай си, във всеки има дете, което търси „майчинската грижа”. Само дето като пораснем тези отношения ужасно се усложняват…не и при нас.
Веднъж ми подари роза, защото „те търпия такъв”. Отложи срещата ни 3 пъти и закъсня. Разбира се, не бях във възторг. Но аз те обичам именно какъвто си. Никога не съм се цупила. От кога не си виждал толкова добре прието цвете от момиче? Част от „бившите” ти приемаха подобни жестове с отегчението на „така-трябва-да-правят-двойките”. Аз й се зарадвах повече от всичко. Все още пазя част от листенцата й в хербарий.
Знаеш, че винаги се смея на шегите ти. От сърце при това. Никога не се налага да си мислиш какво има в главата ми, дали не лицемернича, дали тайно не пресмятам на ум „Ох, отегчителен е, но пък изглежда добре”. Защото ти казвам всичко.
Когато онази манипулативна мацка те заряза на кой се обади? Мда, не само аз удрям греди с връзките. Казах ти, че е кучка, но всеки има право да греши и да се зомбира.
Случва се да имаш нужда да кажеш „объркан съм”, „минават ми странни мисли”, „чувствам се депресиран”. Вярно, по-рядко отколкото на мен. Но всички сме хора, м***а му. В тези моменти не искаш ли да забравиш глупавите клишета за „мъжко поведение”? Знаеш, че винаги ще те прегърна. Ще изтърся някоя глупост. Ще те развеселя. А ти няма да се чувстваш уязвим, понеже си ме виждал в това състояние милиарди пъти.
Да, не правим секс. Дори да си го пожелавал някога. Но също така с мен не ти се налага да се притесняваш за ерекцията, как ще се представиш, дали предните са били по-добри.
Обичаш да пиеш бира с мен, защото може да говорим на всякакви теми. Не просто „женски” или „мъжки”. Няма значение дали обсъждаме преминаващите мацки, кризата, порно, книги, концерти, любовта или колко изнервящи са Телетъбисите. Когато сме заедно сме просто хора. Такива, които си допадат и допълват.
Дразниш се на индивиди, които ме нараняват. При мен е същото, вярвай ми. Но в крайна сметка, някъде на дъното на мъжкото си его, изпитваш задоволство. Защото някой може да има тялото ми за определен момент, но ти ще имаш сърцето ми завинаги. Не съществува способен да изтрие приятелските спомени.
………………………………………………………………………………………………….
Постът е основно с цел да покаже обратната гледна точка:) Понеже така наречения „платонически кошмар” в крайна сметка е въпрос на избор. И на двете страни 
.