Една двойка стои точно срещу мен. Тя е облегнала глава и в просъница се усмихва, а той не спира да й говори нещо. Облечени са на ръба на безумието. Карирани, с ретро шапки, кецове…..О Боже, о Боже, колко мили ми се струват.
Парапапапапаа. Слизам на спирката.
Засилвам се с танцова стъпка, подскачам на един крак сякаш играя илюзорна дама, завъртам се около един стоп и се разсмивам поради нелепото си държание.
Под „навеса“ на 88 двама души се целуват.
Тя е с огромен задник, той е кривоглед. Копеле, съвършени са! Наистина.
Парапапапапапапа. Влизам в магазинчето за цигари.
Купувам, дефлорирам станиола, вадя, паля, пуша. В движение.
Някога случвало ли ви се е тютюнът да ухае на слънчогледи? Правилно, не би трябвало да имат особен аромат. Но днес дори и те миришат…някак жълто и красиво.
Тралалалалала. Блъскам се във стъклена врата и учтиво й се извинявам.
Носът ме боли зверски, наградена съм с прилично дълбока драскотина, а колежката ми казва, че „хубавея“ -- ебати случая.
Кафето е безбрежно топло, млякото -- кристално бяло, а часовете миришат на ванилия и шоколад.
Целият свят тиктака в синхрон.
Бездомните са прегърнали уюта, просякът е „в офис-а си“ и дори уличният прах ме очарова.
Парапапапапапап.
Косата ми е подредена в хаос.
Тралалалалалал.
Облизвам устните в някакво червено и се смея. Като дете.
И цялата Планета се усмихва с мен.
Всичко се свежда до безкрайно прост извод -- Не искам драма. Непростимо е да си „играем“, непосилно е да обичаш на инат.
Нямам нужда да се доказвам и да съм подозрителна към милото отношение.
Замотала съм се във всякакви занимания, мисли, емоции…съответно и музики напоследък. По този повод лепнах на духовната си сестра поздрав с Nirvana and „About a girl“, „Love buzz“, „Rape me“ and so and so.
Чак днес се загледах в клипа и се замислих….
От много малка съм отгледана по рок клубове, но и в много невръстна възраст започнах сама да си избирам музиката. Nirvana, брат…Хм.
100% вървеше за ръка с Red hot, които и до днес обичам, но какво по дяволите ме е накарало да се запаля точно по сиатълските пичове. В смисъл как някои банди стават толкова култови за така отрицателен период от време?
Та значи, Крис и Кърт се „запознават“ през 1985. По някаква случайност Желязкова се е пръкнала същата година. Малеее, колко напред са били те тогава. Аз лигавя биберони, те бири. Чудно.
През 1991 излиза „Nevermind“. Тук сметките ми се получават супер криво. Понеже помня един рожден ден, на който братовчедите ми подариха касетка (оригинална, от „Рива саунд“) с Inutero (‘92). Също така в главата ми се помещава ясната причина „батковците и какичките“ в 5-то основно в Стара Загора да ми се радват толкова много -- понеже ходех със суичър с обложката на Nevermind (йеп, бебето, банкнотата и на гърба изтормозено синеокият Кърт), кърпа на главата и кубинки. Освен това от малка бях леко анти (това се пречупи в последствие) и явно демонстрирах, че ама изобщооо не ми дреме за йерархията.
Спомням си как стоях със залепено ухо до един червен касетофон куча-ктайска -- марка. (убий ме, не мога да се сетя името й).
Как превъртах Rock ballads vol 2 , REM, Cancas, U2 и сие. Най-смешното е, че май не си мислех нещо много по-различно от сега. „Once a child, always a child“ -- каза един познат някога.
Поотраснах, започнах да предавам предпочитанията си на The Doors. Не за друго, ами първата ми учителка по английски ме попита сигурна ли съм, че искам да ми преведе текстовете на баладите и прочее. „Да“ -- твърдо заявих. …..и съжалих. Копеле, вЕрно, ебати чалгата са половината. Голямо разочарование. Батко ти Джим поне е поет:)
После музикалната ми кариера на слушател се разви стремглавно. Слушах всичко (добро, с’а не говорим за маанета и диско), по много, ненаситно.
Минах през „Нова Генерация“, „Ревю“ периодите си. От там бях на доста тежки неща -- реге за успокоение -- пак рок (за носталгия) -- джаз ….Знам ли, по едно време дори по електронни партита се влачех. В общи линии -- не ми пукаше. Стига музиката да ме изпълва, бас да кара гърдите ми да подскачат, нещо да клати главата, а акорди да движат в извивки цялото тяло. Обичам да танцувам, обичам да слушам музика!
Но понеже много се отплеснахме, да се върнем на Nirvana.
Добре де, сто процента не съм примирала по Кърт Кобейн. Моите „любови“ си остават Слаш (а как се дразня на Аксел не е истина, егоцентрично и агресивно тъпо копеле), Джим (нЕмааа шанс) и Елвис (може да е проява на лош вкус, но е една от първите ми плочи след Гена и Чебурашка). Те така. От тогава нещо им изгубих ищах. Бих си полафила със Стинг например, бих пила с Менсън и бих се радвала на живо да видя Мартин Гор, но тази детска неподправена лИбоФ -- не. Е, хайде, бих направила изключение за вокалиста на Asian dub foundation.:P
Сега като гледам клипове на другарят Кърт се чудя обаче???? Ок, още ми е приятна музиката, най-вероятно поради чисто носталгични причини. Но стигаааа -- мазна сламено руса коса, плетена жилетка и излишно тъпоумни текстове? Да не говорим за моментът „подай -- бръснарското -- ножче -- на -- другарчето -- в -- дясно“.
Не бе, не разбирайте погрешно. Аз все още ужасно си се радвам на групата. Не ми е от любимите вече, но те ще го преживеят…поне някои от тях
Просто ми е любопитно как някои хора създават харизма……
Първо, ще ви Замоля съвсем учтиво да не ме питате защо аджеба имам индиец във листа си. Това е въпрос, на който ни 42, ни 69 могат да дадат разумен отговор.
Но е факт, че преди 20 минути въпросният неизвестен фейсбук другар реши да социализира с мен. Сега осъзнах защо всичките ми познати, които работят с индийци, се умиляват от следния виц:
В кратце -- Стоят на една маса един пич от САЩ и един индиец. Пият нещо си и обсъждат Света, живота и има ли шкембе в задгробния живот (например). По едно време янкито се напил и започнал да се заяжда с индиеца. Разправя му -- ок, американците сме били тъпа нация, без история, не-знам-си-какво, но прецакахме сумати по-древни държави и култури. Индиецът само се усмихва. Не разбираш ли какво ти казвам - вашата нация също е сред прецаканите. Индиецът -- yes, but we fucked up your languaJ ForevA.
Те сега разбрах за какво става дума:
Започваме с културното how r u, dear -- ok, 10x -- така де, какво да му се обяснявам.
Пита ме с какво се занимавам -- уча, викам.
Следва:
k which crse -- А сега де? Ползвам жокер „обади се на Фифи“ и й я питам: майна, според теб каква мисъл е изразил личиреският герой тук? Фифи също е безпомощна, язък и за Тойфела. Но понеже съм зловещо схватлива, решавам че в контекст на следването ми ме пита кой курс съм. Обяснявам му, че завършвам. Пита къде - Faсulty of journalism and mass communication.
thats great
my self iam wrking as atourist guide n india
Това избистря много питанки, относно развитието на туризма в Индия. Ако това го приемем за „туризъм“, разбира се.
Измъквам се с едно „nice“. Адски съм любезна, какво да се прави.
Но, историята на родата продължава:
u knw one of my sisister she is also subject
Ъъъъъъ? also? Бе алооооо, аз не се приемам като „subject“.
sry journalist
Аха, така може. Нищо, че и журналист не съм.
Тук вече не издържам и по терлички напускам със sorry, but i can’t speak right now. Bye.
Първо искам да ти кажа, че страховито се вълнувам, пишейки тези редове.
Отдавна ми намигаш, когато се разминем.
Наскоро прекрачи границата, започвайки и похотливо да ми се усмихваш. Ах тииии….
Опитвах се да се съпротивлявам – безуспешно.!
Петък вечер е, жегата е адска, а аз по ефирна лятна премяна си играя с теб.
Отдавам се изцяло:)
Мога с часове да говоря за преплитането на пръстите (особено моите), красивите синьо-бело-бозави очи (особено твоите) и прочее, но политически коректно предлагам да пропуснем лиричните отклонения.
Да минем по същество: Как мисля да постъпя с рожбата на нашата лИбоФ:
- За сега нека опитаме 6 класа от средното образование, а именно (категориите в този блог и това, което да очаквате):
***Така наречения мой Компот….
(Без)паметни случки с приятели…
Кратки пътеписи…
Неща, които ме очароват…
Градски кукувици…
Типажи, персонажи и сондажи….
В общи линии: всичко, което съм заимствала от реалния живот:)
Следващия може да си ТИ!:Р
***За любовта, (к)екса и други демони
Нещата, които са ме вълнували в отношението със срещуположния пол.
4кг Свалки
2 кг Влюбване
Щипка Драматизъм
Доза Идиотизъм
Печеш го на умерено лична фурна – воала! Ето го тестеното вълшебство! Bonapeti!
(не се препоръчва на “екс-ове”….да четете кротко и по 50 гр имам предвид:D)
***Марийке, айде на портрет
Снимки на флората, фауната и междинните й проявления:)
Тук просто ще визуализирам с ЛИЧЕН фотоархив:)
***От тук от там
Килерче за всички кретении, на които се натъкна У гоУемия Нет или ми изпратят приятели. Първоизточника ще бъде посочен з-а-д-ъ-л-ж-и-т-е-л-н-о:) МерХи предварително:)
***Ерато чука
Ако случайно някога ми се допишат стихове, разкази или ме обземат друг вид художествени изблици…отново
***Щурчета
Когато ми запеят в главата…а не знам в коя от гореизброените категории да ги сложа:)
