Юлия Желязкова и блога в нейната глава:)

Тихо, тихо….
Пристъпвай на пръсти
Не бива да будим съседите
не бива те да ни виждат
 Нека да бъдем сенки на тайната
                от нея имаме нужда
  Тихо, тихо
дишай във входа
пести си шума на заблудата
 да се подпрем на стените студени
Да усетя дъха на въпросите
                нали това ни възбужда
 Мълчаливо да изкачим стъпалата
без да се питаме коя съм и кой си
  да застанем изплашени пред вратата
да я разбием
и в липса на думи
          да обесиме сетивата
Без глагол да измачкам чаршафите
без прилагателно да бъдем красиви
без обстоятелство да мърсуваме
без пояснение…
Без изречение
Тихо, тихо
Да си бъдеме ние

6 Comments | In: Ерато чука | | #

Гледаме луната….

Обагря се в червено, скъпи.

Червено като кръв

Откога  не е нахлувала така в главата ми?

Цветът на моето червило

Това, което бърша в теб, галейки косата ти…

Като лак на пръстите на ноктите

 с които ровя пясъка, планувайки със всичка сила.

Червено като (край)ност, искреност, агресия и обич

Лунно червено!

Само за нас и само тази вечер, мили

Стоим и се взираме в нея

Оранжева!

Същинска лудост

Презрял не с времето си портокал

Подобие на старото начало

Или като започнат край

Луната, мили

Жълта като овехтели спомени

Като лимон и мед

Със думи няма как да я помажем

И нека да е жълта

Поне за велият ни тих сонет

Така сребърна е, скъпи

Сякаш всички гривни на танцуващата циганка са скрити в нея

Бледо сива като колието на врата ми

Млечна като кожата под дрипавата рокля, която на лунната светлина ще се белее

Гледаме луната, мили…

Във всичките й цветове

И все пак ще достигнем ли до слънцето

Което цялата магия ни отне

10 Comments | In: Ерато чука | tags: the doors, луна, сребърни гривни, юлия желязкова. | #