Юлия Желязкова и блога в нейната глава:)

В роля на увод искам да кажа, че НИКОГА не съм се влюбвала в “лошо момче”. Всички те пушат, пият, чукат и са способни да ти докарат завидно количество страдания. Но никой не беше лош. Поне не в началото….

Държаха ръката ми на лунна светлина, водиха ме на мини пътешествия, плащаха сметката, носиха багажа, галиха раменете ми, даваха ми тениски, разговаряхме до малките часове и шептяха колко невероятна-мила-красива-специална жена съм. Да, на нас не ни трябва много за да хлътнем.

В последствие обаче нещо се обърква. Всеки един от литературните герои изведнъж се превръща в мълчалив, мрачен, неразгадан, страдащ, неуловим. Често и груб.

Въпросът за хиляда жълтици е ЗАЩО?

Всъщност да си “лош” в емоционален аспект е по-скоро негативно действие, насочено навътре, отколкото навън. Защото никой от тях не ме е удрял, не е пускал мои голи снимки в Мрежата и надявам се, не участва в терористични организации.

Накратко: формулировката за “лошо момче” е всеки мъж, който не те е**ва.

Е, в такъв случай, имам примерно обръщение към тази Личност:

****

Dear Пич,

Това, че съм се старала да бъда свястна, а ти си ми изиграл една хубава полка на главата, по никакъв начин не те прави велик. Да, ще има пиянски вечери, в които ще искам да те заговоря. Допустимо е да изпиша тонове думи за чувствата си към теб, да те обрисувам като персоналния си Индиана Джоунс. Когато те видя да се притесня, а темерутското ти отношение най вероятно ще ме разплаче, когато остана сама.

Обаче, Гетсби, без моето въображение и чувствителност, ти оставаш поредният инфантилен льольо, който не знае какво иска и накъде му е накривен бретона.

Ако се чувстваш горд и смяташ, че така си постигнал пика на еволюцията си – аз съм ок с това.

За всяка целуната и превъзнесла се жаба е отреден по един крокодил. Желая ви попътен вятър.

Ти си плод на фантазии и нуждата ми да бъда добра. Когато започнеш да разиграваш постановки, дори настъпва конкретизиране на фруктозата – слива. Аз пък от своя страна умея да затварям компоти. Не се шегувам.

Докато си мислиш, че съм ти вързана в кърпа и чаршаф, аз просто задоволявам нуждата си да има някой, за който да мисля. Защо? Понеже не съм достатъчно глупава да смятам, че ще си бъда самодостатъчна и упорито тренирам да не съм егоист в живота. Сещаш се!

Ако случайно се съберем след един тон усилия, сигурно ще те зарежа. Да. Съжалявам, но ще осъзная, че си безинтересен, сарказмът ти е плод на хиляди комплекси и нищо на този свят не може да замени доброто човешко отношение. Не и въздухът под налягане.

Тоест – ако се появи някой, който се държи достатъчно адекватно и подобаващо, ти, скъпи, заминаваш на боклука със звездна скорост.

След края няма да ми пука дали ти докарвам колики, когато флиртувам пред теб, ще отговарям на телефонните обаждания “веднъж на 6”, ще бъда истерична, хладна и запиши си – НЕДОСТЪПНА. И тогава аз ще стана “лошо момиче”.

Съществата с две Х хромозоми наистина са като огледало. И досущ така не само изкарват отражение, но засилват силата му. В случай, че се държиш като задник, очаквай среден предник.

Случайно пък ако проявяваш желание да се отнасят с теб добре, налага се да вложиш. Това е положението.

Защото “лошите момчета” са измислени от добри жени, между две мусаки, три смени на памперси, дребен ремонт из къщи и маската за лице.

Coz’ I don’t need a loverboy, I need loverman….a good man.

****

Добре, това прозвуча леко агресивно, но предполагам схванахте идеята.

Въпросът е, че всички сме хора. Объркани, размотани, издънващи се по индивидуалена схема.

И вярвам, че всеки в който съм инвестирала чувства, си заслужава. По собствен си начин, с неговите си качества…хъхъхъ

Но е нужно да се положи старание, наистина. Сами си избираме какви да бъдем.

На 16 си мислих, че мога да спася всеки мъж от самия него. На 22 осъзнах, че нямам желания. 23 – не е нужно, те не това искат. На 25 смятам, че трябва да го направим заедно.

Забравих: Не, пичове, жените не харесват лоши момчета. Ако сте попаднали на такава девойка – или не се е осъзнала, или я няма химията. Продължавайте напред.

19 Comments | In: За любовта, (к)екса и други демони | tags: жени, лоши момчета, юлия желязкова. | #

Да ти разбият сърцето не е като да си счупиш крак. Ако във втория случай те е яд на хлъзгавите стълби или собствената льольовщина, то в първия те затискат екзистенциален бяс, пустота и други катастрофи. С гипс ще изкараш 1 некомфортен месец. При ляво-клапанни злополуки: от три дни до 30 години. Но все пак имам добра новина – то също се шинова. Ето и някои от методите:

1. Впрегни въображението си на максимум

Не, не говоря за това да се втеляваш в „как мирише“, какво ми каза на върба сряда в кусурнайсе часа, 3 минути и 8 секунди. Става дума да измислиш до последен детайл как ще изглежда всяка глупост, която в момента ти се иска да направиш.

Например: Стоиш си сутрин, чакаш метрото, животът е по-безмислен от нов албум на Веселин Маринов и топката в гърлото ти се разнася до увредения мозък. Един глас ти нашепва „Какво ще стане, ако направя само още три крачки напред, когато идва влака?“. Не се бъзикам, мислила съм си го. Какво може да стане, майна? Гражданите ще се разпищят, ще пръска кръв навсякъде, със сигурност няма да си особено красив труп и ще минеш в поредната черна хроника-еднодневка. И? Колкото и да ти се струва, че нямаш сили да дишаш в момента, описателната картина в съзнанието ти би трябвало да те откаже. Стига. Аз се панирам като се порежа дори!

По същата схема забрави „ще полудея“ – няма, спокойно. 4-ти км си остава парти център. Надали ще ти хареса в остатъка от дните си да те тъпчат с лекарства и ,о естетичен ужас, да ходиш единствено в бяло.

One night stand с непознат също не е топ опция. Хората казват, че един мъж се забравял най-добре под друг, но нещо не им се предоверявам. Понеже така се движиш не от оргазъм до оргазъм, а от драма 1 до драма 2. Нужно ли е? Just imagine.

2. Самосъжалявай се

Така. Приемаме, че си забравил за бръснарските ножчета и няма още да делиш тленното от така скъпата си душа. Сега идва ред на пълното емоционално опустошение.

Не слушай амигосите си, напяващи „Стегни се!“, „Ти си силна/ен“ (гггрррр), „Ще ти намерим друг/а“ и сие. (*Лирична вметка – Хора, много сте ми ценни, но като ми говорите така ме обзема онова специфично чувство за лопатата и удара).

Нормално е да влезеш в дупка. Да си мислиш, че ти никога няма да имаш връзка, да се кълнеш в неспособността на НЯКОЙ на тази планета да те обича и силата на древно уругвайско проклятие над теб.

Засили това чувство! Гледай бозави филми. Превъртай песни, способни да разплачат и Чък Норис. Опропастявай съботите и неделите си по пижама пред PC-то. С-Т-Р-А-Д-А-Й.

Когато след известно количество време намериш в огледалото образа на изтормозена, вехнеща кикимора, сам ще се нариташ. Хватката  е да осмислиш и да се изкараш от състоянието си. Ако до откат се правиш на адски железен, рискуваш да удължиш процеса.

3. Не си мисли как ще се „оправите“

Разбира се, че съществуват ситуации, в които това е просто временна спънка. Понякога хората действаме под афект, ошашкваме се и после разбираме какви миндили сме всъщност.

Но да въртиш лентата с треторазряден финал, в който се срещате, плесвате с ръце, целувате се и отплавате към залеза…изобщо не трябва да бъде лийда в живота ви.

Любовта не е партия шах, няма нищо толкова сложно.

Ах, от къде минава – с коя рокля ще съм облечена, ако “случайно” го засека – как той/тя ще се осъзнаят – колко е здравословната доза ревност, която трябва да предизвикам….кон на Г8…..

Излишно е да се хвърля толкова енергия до Заветната Цел.

Ако сте се сджафкали, чувствате се зле или е настъпил друг вид разрив, поради неясноти – ще се разберете.

Ако не – end of the fucking story.

4. Афекти и ефекти

Противоположна на точка три е да изпаднеш в омраза към доскорошния обект на трепетните си чувства. Разбира се, че всеки който по един или друг начин разстройва емоционалния ни баланс, е прасе, олигофрен, кучка и сие любовни персонажи.

Добре позната ми е дестинацията от “топлия уют в стомаха” до “лава в главата”. Но ако някой наистина е разбил непоправимо сърцето ти, безразличието е единственият изход. Отнема време, но след това спокойно можеш да се възползваш от вълшебната опция The power of delete.

ВАЖНО! – Ако в момента мечтите ви кръжат около убийството на Другарчето по особено жесток начин, по-добре избягвайте рандевута. Крясъци, мятане на бялото на очите или гробовно мълчание с нищо няма да облекчат положението. Не само няма да излекуват heart-a, но ще изпуши и hard disc-a.

5. Замени депресията с експресия

Пей си и прави муцки на любимите си песни (за предпочитане вечер), танцувай, крещи на непознати (желателно без риск да те набият), усмихвай се и се смей на сила.

Прави каквото искаш, само изтиквай емоциите и не се мумифицирай.

Аз например си сменям походката. Движа се като малка хулиганка, подскачам като Дороти или се чупя в кръста като пернишка примадона. Според публиката и настроението. Зверски нелепо е, но е забавно. И настина помага.

6. Обграждай се с хора, които те обожават

ЧовекOТ е силно рефлекторно същество. Точно в момента, може би си мислиш как това нямаше да се случи, ако бях по-руса, по-умен, по-търпелив, богат или знам ли какво още. Разбира се, това са глупости. Понякога Луната е У шести дом, седми етаж, ап.4 и някой ти разказва играта.

Какъвто и да е случая, точно сега нямаш нужда от ритници в егото.

Затова се срещай с личности, които ти напомнят, че ти слънчев, забавен, прекрасен и чудесен.

В допълнение – ако не си готов да флиртуваш, недей. И двата пола ужасно надушват отчаянието и спешната нужда от внимание. Като fast food e. Смърди от три пресечки.

7. Трупай знание

И не, не, не печал. Никога не съм разбирала тази сентенция. Факт е, че човек се изморява постепенно. Но ако си спомниш Първото Разбиване, ще разбереш, че далеч не ти се е струвало по-малко краят на света.

За разлика от него обаче, опитът има различна функция – спокойната преценка.

Почти не съществува ситуация, в която вината е едностранно явление.

Така че когато ти се иска да изкрещиш на някой колко те боли, как всичко е скапано и онова над врата ти иска да се пръсне от анализи на простото “Защо така се получи”, не забравяй – при него е същото.

Честно, била съм и от двете страни на барикадата и все си страдах. Без значение дали аз или той сме поставяли финалната пунктоация.

И колкото по-зряло го приемеш, толкова шанса за драматургия е по-малък.

8. Дай време

На него, на себе си, на националния отбор по люпене на семки.

Пак повтарям, че противоречивите емоции не са най-добрият съветник. Ако не знаеш какво точно искаш да кажеш – Замълчи. В по-съвременен вариант: при положение, че твърде дълго обмисляш какво ще си помисли отсрещния от едно “здрасти” – log out, mate! Now!!!!

Въпреки всичко, не размотавай до ”Сто години самота”. Прекарали сте заедно 10 дни и ти ще се тръшкаш 100? Сериозно ли?

9. Не забравяй “идиота” в себе си

Ами да! Моят например, след подобен вид изблици, размисли и страсти, каза

“Сърце, сърце, за едно сърце ли си! Имаш си и далак, панкреас, дробове и всякаква друга страхотнааа карантия. Защо за нея не изписваш толкова думи?”…..

И съжалявам, но ми стана смешно като си представих ода за “Камъни в бъбреците”, което всъщност изобщо не е малка трагедия.

А когато се разсмееш на собствените си простотии, надежда има. Така казва д-р Желязкова.

10. ?

6 Comments | In: За любовта, (к)екса и други демони | tags: желязкова, любов, разбито сърце. | #

*Идиотски петъчни теории

Като човек, който повече е използвал думи в училище, следването и целия си живот, с математиката сме порядъчно на нож.

Не е въпросът дали умея или не мога да я разбера, а просто не искам.

Винаги след като бях убедена, че съм извоювала тройка, чисто и просто си предавах контролните. Нещо, което вбесяваше преподавателката, която принципно беше зверски стабилен пич и много ме обичаше.

Въпреки тази ненавист към числа и цифри, дойде време и аз да кажа истината за моята аритметика и теории:

Кодът ПИууууюююю

Е приблизително равен на 111 by юююлия,

Сборът на 42 (Отговорът на ГолЕмото питате според „Пътеводител на галактическия стопаджия”) и 69 (не ме карайте да пояснявам) е точно 111. Не е възможно да са случайни три единици.

Не съм почитател на 69 в интерес на истината, твърде разконцентриращо и клиширано ми се струва. Книжката на Адамс също не ми е чак такъв фетиш.

Но един ден си мислех, че хората сме много по-заети със смисъла, отколкото с физиологията си. Това от една страна е добре, от друга – пагубно. Понякога прецакваме простите неща с мислене, друг път инстинктите прецакват нас. Шанс.

Но в баланса между двете…..

Единица като начало след нула. 111, пич. Три пъти ура за новите неща!

3 приятелки

Мъжът трябва да е имал три сериозни любови.

Номер едно е така нареченото детско влюбване. Силно, страстно, в което е искал да даде всичко.

Втората жена избива първата като „призрака на бившата” и доказва, че отново е готов да се обвърже. Но обременеността е прекалена.

Третата уравновесява.

Може би е добре да си четвърта, но тази теория далеч не е доказана.

Златно сечение на „раздялата”

Според мен, за да се „захванеш” с някой, съществува златен период от скъсването му с бившата. Не по-малко от 6 месеца и не повече от 12.

Достатъчно, за да е преминал афекта и не прекалено дълго за да се отлъчи тотално от идеята за връзка.

3 неща

Това вече си е изцяло моя приумица, но ако наистина, ама НАИСТИНА харесвам някой, смятам че трябва да знае три неща, които останалите хора пропускат.

Дребни навици, факти, характеристики.

Лигаво е, но е симпатично.

В крайна сметка, в отношенията лемите, теоремите и аксиомите на никой не са помогнали. Така че:

1,2,3 – старт!

1 Comment | In: За любовта, (к)екса и други демони | tags: любов, математика, юлия желязкова. | #

В отговор на поста на колегата Bla, нямаше как да не се замисля кои са най-често срещани женски лъжи. Ето някои от тях:

„Сексът беше невероятен”

Не ми се иска да ви разбивам сърцата преди празниците, но да – жените се преструват. Често при това. Защо? – разликата е в една буква. Ако не си Я стимулирал достатъчно, вълшебното „Т” отпада. Освен това сме достатъчно наясно с мъжкото Его, така че какво друго се очаква да кажем? „Емииии, нямаше да е лошо да спреш да третираш тялото ми като плюшена играчка” (тях си ги мачкай, с дамите е друга хавата). Добронамерен съвет: Секс се прави от двама души. Целта не е само да докажеш какъв полов атлет си. Наблюдавай, бе момче. Женските реакции винаги са красноречиви. Така отпада ултра неуместното „А на теб хубаво ли ти беше”.

„Прекалено много държа на теб като на приятел”

Транскриптира се като „не ме привличаш”. Една жена вкарала ли те е в графа „приятели”, трудно е да постигнеш нещо повече. Има изключения, разбира се, но са рядкост. Защо?

Колкото и да е идиотско, ние също сме подвластни на първични сигнали. Срещала съм всякакви мацки – консервативни, разкрепостени, свръх интелигентни, домошарки, търсещи „спокойна и стабилна връзка” и прочее, но за почти всички важи едно и също: не могат да устоят на прякото сексуално отношение. Инстинкти, не съм ги измислила аз. Ако смяташ, че ще играеш кошчето и за душевни отпадъци, ще й триеш сълзите, правиш дребни ремонти в къщата й, търчиш на всеки нейн поглед и някой светъл ден Тя ще осъзнае колко страстно е влюбена в теб – гледаш твърде много американски тийн комедии, пич. Да, тя ще те обича, но да ти скочи на врата и да си разкъса роклята е малък шанса.

В друг пост по-подробно ще се спра на темата за „лошите момчета” и защо те са толкова вървежни сред съществата с две Х хромозоми, но сега да продължим с лъжите:

„Искам да сме приятели” 2

Историята е следната: Ако мацка е истерясвала, показала е нееднозначно девичите си трепети към теб, изпробвала е всички знайни и незнайни техники, то предложението „хайде за по бира” е последна точка.

И да, с ръка на сърце – и това ми се е случвало. Естествено отивам облечена нечовешки, с най-милата си усмивка и умилкващ тон, пърхам и поддържам съвсем спокоен разговор. Ако някой смята, че мъжте са ловци, пак да се замисли. Всичко опира до това да приспиш подозренията на „жертвата”.

„При мен е лудница/ Бях затрупана с работа/ Имам да върша сто неща/ Изморена съм…”

Особено стоте неща често ги използвам. Добре, че на никой не му е хрумвало да ме попита „и какви, бе де е, са тези НЕЩА”.

Това е учитвата форма на „Имам по-добри оферти”, „Ако ми скимне мога да звънна, но все тая дали след 3 дни или след 3 години”. Един вид, запазвам си картбланш в тефтера, поддържам интереса ти, но сега не ми е до теб.

„Не избързваме ли?/ Нека почакаме”

Грозна женска тайна. С няколко подразделения.

В единия случай е успяла да се контолира и да се сети за всички глупости, набити от chick lit-а ала „мотай го”, „остави го да те ловува”, „поддържай напрежение”. Ужасно се дразня на тези клишета, но вие, драги господа, също сте си виновни за тях. Ако не действаха нямаше цели армии списания да ги бълват на кило.

Съществува и по-прозаичен вариант: В случай, че допреди малко сте се натискали, тя е дишала тежко и учестено и в един момент започва да го раздава олицетворение на морала – в тях е разхвърляно, пропуснала е часа си за кола маска, настъпили са онези отвратителни пет дни в месеца, точно днес е с бельото, подарък от мама. Знам, че не е секси, но не винаги сме в топ форма на нимфи.

Или е започнала да изтрезнява….Шанс:)

Какъвто и да е случая, се примири че тази вечер няма да огрее слънце на твоята улица.

„Изцяло го преодолях, вече никога няма да мисля за него, извинявай…”

Да, прости й, че го споменава на всяка среща. Много го е преодоляла, ш’ъ зна’иш. И тук не е квантова физика – жените трудно приключват в главата си с някой. Има ли още тръпка, тези самонавиванки колко не ти дреме, ама хич не са на хубаво. Щом го споменава, значи все още е уютен наемател в някой килер на мозъка й. Колкото по-настървено „забравя”, толкова по-малък е шанса да е искрена. Елементарно, Уотсън.

Ще попитате каква е целта на тази лъжа? Хмм, страх от самота, вдигане на самочувствието, евентуална преспектива наистина да разкара Х от съзнанието – затова е излязла с теб, нали? И хайде, не се цупете. Вие също често мъкнете по срещи „призраци на бивши”.

Разбира се, има още купища дребни лъжи, които изричаме всеки ден. И двата пола.

Подобно на формулата „Как си?” – „Екстра”, просто са задължителни. (така де, няма да отговориш любезно „днес ми се счупи прозореца, чорапогащника ми пусна бримка, изнервих се на сто кретена по пътя”.

Защото в контекста на социалното си съществуване, хомо сапиенс оцелява с малки хитрини и заучени фрази.

Разбира се, когато нещата опрат до друг вид задълбочени отношения, всичко се променя….и лъжите стават други. Най-голямата от тях е, че си вярваме. Понеже и двата пола сме твърде запознати един с друг.

Se la Vi, както са казвали старите българи:)

PS. Fool me or full me is the new To be or not to be хаха

9 Comments | In: За любовта, (к)екса и други демони | tags: жени, женски лъжи, лъжи, мъже, юлия желязкова. | #

„Смъртта предполага силни чувства. Психиатърът Елизабет Кублер-Рос (1975) ни помага да разберем преживяването на нашата собствена смърт. Тя описва пет универсални етапа:

шок и отричане: “не, не и аз”;

гняв: “по дяволите, защо аз?”;

сделка: “добре, но преди това…”;

депресия: “ще загубя толкова много”; и

приемане: “не ми харесва, но е време да си отида”.”

 

По същият начин Тя, на паметната дата ХХ.ХХ.ХХ година си каза „Стига!”.

 

Шок и отричане: Не, наистина не може на мен да се случва! Аз, която съм толкова отчаяна романтичка……Момичето, което винаги е способно да направи невъзможното, заради мъж, накарал бай пасът й да подскача като Великденския заек, да насинява гръкляна , да изгубва ума и дума, въпреки цялата си словесна логорея, да събира всички пеперуди в стомаха й…..нищо, че понякога насекомите наподобяват повече тиф. Не е възможно именно АЗ да не срещна Любовта. Тцъ, абсурд, йок, найн, но, но но….ноУ.

 

Гняв: Само истински влюбена жена може да залита по феминистични глупости. Това е мое мнение, ако искате ме изяжте. Не ми пука! Нито за вас, нито за Него. Fuck off! Аз съм млада, умна, симпатична и гневна. Ще танцувам докато не започна да се чувствам като Малката русалка от болки в краката, ще крещя докато не изразходя всички думи на света, ще пия, ще се смея, ще псувам… ако трябва и ще се чукам. Прекалено съм специална, за да ме разбереш, защото си адскииии тъпо копеле! Точка! Гррррррррр. Майната му на всичко.

 

Сделка: Ок, но въпреки това си спомням колко беше хубаво да държиш ръката ми, да си говорим, да те гледам в очите. Няма ли някакъв вариант хем да съм независима и вечно привлекателна, хем да знаеш че съм твоя? Не съществува ли компромисена опция просто да спрем „да си ги мерим”, да захвърлим Его-тата си, но да останем приказни личности? Може ли да ме целунеш без да изискваш, да те обичам без да те притискам, да бъдем заедно….без да се тъпчем? Хайде да търгуваме, мили, в преговорите съм добра!

 

Депресия: Наистина ми се струва, че никога повече няма да се влюбя. Защо? С какво толкова ужасявам хората, на кои феромони се дължи нуждата им така да ме нараняват. Вързвали са китките ми, удряли са ме, чупили са дъха ми на хиляди парчета. И никога не е боляло толкова, колкото няколко прости думи. Като казвам, че не мога да осъждам BDSM нямам предвид емоционалния. Не, наистина, никой никога няма да ме разбира и обича. Толкова съм тъжна, така безмислено е всичко….

 

Приемане: Може би са прави. Понякога се държа като истерична ученичка, друг път съм способна да бъда изключително внимателна и добра. Имам своите възходи, спадове, странности. Сигурно по някакъв начин плаша тези, които не ме познават. Иска ми се да мога да се концентрирам върху нещата, които имам, вместо да мечтая и страдам. Ах, каква трагично-комична актриса съм!….

Какво да се прави, животът продължава, смъртта също.

 

Сърцето не е от стъкло, но все някога се чупи.

Game over! Boys are toys and I’m still a child.

Остава ми единствено да вярвам в Insert more coins.

5 Comments | In: За любовта, (к)екса и други демони | tags: game over, край, любов, приемане. | #