Юлия Желязкова и блога в нейната глава:)

Парапапапапапа. И метрото пее.

Една двойка стои точно срещу мен. Тя е облегнала глава и в просъница се усмихва, а той не спира да й говори нещо. Облечени са на ръба на безумието. Карирани, с ретро шапки, кецове…..О Боже, о Боже, колко мили ми се струват.

Парапапапапаа. Слизам на спирката.

Засилвам се с танцова стъпка, подскачам на един крак сякаш играя илюзорна дама, завъртам се около един стоп и се разсмивам поради нелепото си държание.

Под „навеса“ на 88 двама души се целуват.

Тя е с огромен задник, той е кривоглед. Копеле, съвършени са! Наистина.

Парапапапапапапа. Влизам в магазинчето за цигари.

Купувам, дефлорирам станиола, вадя, паля, пуша. В движение.

Някога случвало ли ви се е тютюнът да ухае на слънчогледи? Правилно, не би трябвало да имат особен аромат. Но днес дори и те миришат…някак жълто и красиво.

Тралалалалала. Блъскам се във стъклена врата и учтиво й се извинявам.

Носът ме боли зверски, наградена съм с прилично дълбока драскотина, а колежката ми казва, че „хубавея“ -- ебати случая.

Кафето е безбрежно топло, млякото -- кристално бяло, а часовете миришат на ванилия и шоколад.

Целият свят тиктака в синхрон.

Бездомните са прегърнали уюта, просякът е „в офис-а си“ и дори уличният прах ме очарова.

Парапапапапапап.

Косата ми е подредена в хаос.

Тралалалалалал.

Облизвам устните в някакво червено и се смея. Като дете.

И цялата Планета се усмихва с мен.

Всичко се свежда до безкрайно прост извод -- Не искам драма. Непростимо е да си „играем“, непосилно е да обичаш на инат.

Нямам нужда да се доказвам и да съм подозрителна към милото отношение.

Парапапапапапа.

Защото любов има.

Навсякъде.

Във всичко.

Случва се.

Диша.

Кашля.

Киха.

Но съществува.

И някак пролетно си живее.

Парапапапапапа. Тралаллалаала

httpv://vbox7.com/play:96ba198f

In: Uncategorized | | #