p.s. по повод репликата на СЪР ВАЙВЪР „Всички мъже минаваме в наивния си период през опита „дай да си говорим искрено с половинката – аз на нея 100% и тя на мен така““ – колко пъти съм се възползвал от наивното пълно доверие на някакви мъже към половинките им…

Драга Бо, както сме си говорили: основното разминаване между мъже и жени е, че ние сме истерични в началото, докато не се убедим че ни харесват/уважават/обичат/к’ъвто си искаш глагол сложи. От там нататък те поемат щафетата и става страшно )))))) Сама каза, че хем съм пич, хем се държа като тийнейджърка…..ЛИбоФ, ходИ я разбери! :Р

драги сър вайвър, по отношение на :
„Ако светът беше съставен само от мъже и всички връзки бяха гейски – щеше да е както го казваш: приятелите са част от твоето израстване и като кажеш, че с някой само си пиеш бирата, значи това е точно така.“
о, моля те, повярвай ми, гейовете изобщо въобще не мислят така.
за мъжете и периода „дай да си говорим искрено с половинката – аз на нея 100% и тя на мен така“ – ама хич не съм съгласна. да, факт е, че 90% от жените имат яко развинтено въображение в тая насока, ама аз поне до сега не съм видяла мъж, дето да им отстъпва. ама нито един. щото според мъжете на всяка една жена и е достатъчен съвсем лек натиск със сексуален подтукст, че да поддадат на чара на чуждия мъж. т.е. жените са лесни и елементарни, а също така и безкрайно тъпи. дали не ти напомня на нещо, а?
а за заключението – ми не, не е това начинът. и кога най-после народонаселението ще вземе да обръща внимание на индивидуалността на нещата (че и хората), вместо да „презюмира хипотетично, че може да има такава теза“.
и с тоя „Трактат за любовта“ не ви ли омръзна? толкова ли не можете със свои думи да аргументирате тезата си?

Dear Мушичка, единственото генерално решение, до което съм достигнала е: Любовта. Тогава нещата си идват по местата, а за по-малко от това: компромиси не правя! Ако не харесвам мъжа си като човек и не го титуловам и с „приятел“ – никакъв смисъл:) Друг генерален извод е: никога не яж кисели краставички с течен шоколад, банан с чесън и не смесвай бира и водка:Р Поздрави:)))))

до болка сте права за нарастващата неспособност на хората да се обичат. като хроничен сингъл доскоро споделях максимата, че тишината е тази, която ни учи как да пеем. опитът сочи, че за да се случи онази витализираща и обогатяваща съществото връзка, тя трябва да се базира (колкото и клиширано да звучи) на Уважение. то от своя страна се изгражда при наличие на дистанция и запазването на някакъв суверинитет. затова съм склонна да твърдя, че нарастващото желание за близост и споделяне на всеки момент от ежедневието с интимния партньор, рано или късно осакатява отношенията. от друга страна това по-рядко се случва в едно приятелство. там преобладава свободата, липсата на зависимост от партньора. всеки изпадал в любовна абстиненция знае и може да си обясни завистта/ ревността, която нечия интимна половинка е способна да изпита в сутуацията описана от теб. това е не толкова ревност към партньора, колкото завист за свободата на другия тип отношения.

аз лично все още не мога да си отговря защо е толкова трудно да обичаме и все пак да сме свободни от любовта си. тишината помага. ако първо свободата е там и се научим да я ценим и отглеждаме, тогава би трябвало следващата крачка да е по-лесна. и макар да е така, с възпитаването на тази свобода се поставя един нов филтър във взаимоотношенията – партньорът също трябва да е минал на това ниво, за да е способен да те приеме в цялата ти истинност и пълнота. недай си боже израснеш своеволна, опърничава и с изразен „характер“… те тогава гаранция, че в тишината ще се пее солова ария..

на мен ми става сложно и тежко от подобни размисли, та моля, ако достигнете до някакво генерално решение на тоз сложен екзистенциален въпрос за синглите и дуетите – споделете