За да се впуснем в разглежданата тема, нека първо си отговорим що за животно е това „връзката”, яде ли се и има ли почва у нас? Без претенции да съм корифей по въпроса, смело мога да споделя, че за мен да имаш „гадже” означава основно: Доброволно да си решил да споделиш света си с другарче от срещуположен пол (в по-консервативния и често срещан случай). Не забравяйте тази мисъл, ще се върнем към нея.
Звучи като проста констатация, нали? Но явно крие своите мръсни малки тайни! Балканът ги пазел – култура ми Янко!
Е, под секрет ще ви споделя една от тях – ХОРАТА НЕ ЗНАЯТ КАК ДА ОБИЧАТ! Ето и историята на този краен и ужасяващ извод:
Вчера един приятел мина през нас. Да го наречем Иванчо, за да не губим време в пояснения относно личността на лирическия герой.
Та с Иванчо се познаваме от седем години. Били сме съседи, винаги сме си осигурявали взаимно стабилно рамо било за пиене, било за споделяне, водим се „най-добри приятели”. МладежинЪТ веднъж е залитал да ме пита дали не искам да сме нещо повече, но го докарахме до взаимния консенсус „Копеле, да не се излагаме. Няма защо да разваляме всичко”.
Мил Иванчо от скоро има гадже, за което аз съм искрено щастлива. Винаги съм подкрепяла любовта във всичките й проявления….абе човещинка, както се казва.
Та засядаме в кухнята, отваряме си по бира и започваме да нищим Света, Задгробния живот и има ли шкембе чорба в него. Разбира се – аз съм нетърпелива да се наприказваме за всичко, да науча подробности, да си отдадем цялата натрупана позитивна енергия.
Но Той е по-отнесен от обикновено. Ок, овътрил е, казвам си – оправдавам го. И мен като ме перне извратеното дебелаче със стрелите давам леко на тъъът тъъъът тъъъът заето. Продължавам да си лафя безметежно. До един момент, в който телефонът му не издава истеричното „пиууу пиууу”. Гражданска защита да завиди за ringtone-a.
Вдига и ми прави жест да мълча. Ха сега де! Може би нe съм с най-мелодичния глас на Света, но чак пък толкова……
Поглеждам го изумено, но зашивам ципа на устните си, докато ставам свидетел на следния разговор:
- Здрасти, миличко! – разплюнчено мълви Иванчо – Аз тука пия бира. Къде? Ами в Борисова. Сам съм, да.
Облещвам се! Аз за „сам” ли се водя вече? Това е човек, с който съм си споделяла последната храна, damn!
- Ти как си? Да, и аз те обичкам, слънчице. Да, мишленце, ще се видим в нас. Как върви работата, захарче? Ще ти се обадя в следващата почивка, да. Получи ли ми съобщенията, любимичко?
И така нататък. Освен тежкият диабет, който ме хваща, оставам сериозно обезпокоена. Не ми пука, че си изреждат цялата флора и фауна, не ме дразни че едва ли не не могат да се изпикаят без да го съгласуват един с друг. Amour, какво да се прави. Друго ме притеснява, за това го подемам веднага след натискането на червената слушалка:
- Майна, ти обичаш ли тази жена?
- Да.
- А защо тогава се лъжете така брутално? Какъв е проблемът да й кажеш, че пиеш бира с най-добрата си приятелка, при все че щом те прави щастлив служебно я харесвам и искам да се запозная с нея?
- Ама ти не разбираш, тя е много ревнива.
Нямам какво повече да кажа! Извинявам се, аз също съм била обвързана. И си спомням, че много просто и ясно обясних на бившия, че ако претендира да ме обича като личност, приятелите ми са били част от изграждането й. Точка по въпроса. Разбира се, че човек сменя приоритетите си, но да зачеркнеш всичко преди Него/Нея….кому е нужно? Аааа, и какво правим, ако Той/Тя те прекара? Нима не търсим пак приятелското рамо?
- Джулс, знаеш как е…..Ти не искаш ли да имаш някой до себе си? Винаги си била против феминизма.
- Искам, многоо ясно. Все още съм на това мнение. Но именно, защото уважавам достатъчно мъжете и себе си, смятам за идиотско да „имам гадже” единствено заради социалния стереотип. Парадоксално звучи, но концепцията да държа някой, за да му доказвам колко нямам нужда от него…нещо……Няма нужда. Ще се подвизавам под формат single докато не намеря човек, с който всички клишета за полове, равноправие и глупости не изчезнат. Искам да се грижа, както само една жена може, някой да ми отговаря както единствено мъж е способен. Не оправдавай самотата с клишета като „ти сигурно си прекалено независима”!
- Сърдита ли си?
- Не, слънце. Не мога да се сърдя. Това означава да се тормозя и натоварвам. Честно казано ми писна. Не сме в първи клас, че да се цупя. Просто си вадя изводи кой и как влиза и излиза от живота ми.
- Аз много си те обичам, то….
- Да бе, стига се оправдава. И аз съм изтъпявала, когато съм влюбена. Обаче наистина все още не приемам тезата, че „хикс“ трябва да ми се прави на дупнишка примадона и да съм ок с това.
- А какво става с……
Аха да се заговорим за нещо нормално, когато диалогът отново е прекъсната от пиииуууу на „миличкото/захарчето/котенцето/писанчето”. Иванчо ме поглежда гузно, аз от своя страна мятам любимата си физиономия „да, разбрах – всичко е казано вече”.
Оставам сама, объркана и отчаяна. Зареждам трета кана чай и любимия play list.
Сгушвам се в жилетката. Още ми напомня за един човек и как го чаках. Кръвното ми все още се вдига с триста, когато се сетя за него.
И все още цели армии Иванчовци ми мелят на главата колко моята любов е ужасна, безпреспективна, идиотска….Как Той е отвратителен, а аз – напълно изперкала. Наливат ми все едни „разумни” мисли, за това как „Момиче като теб може да си намери друг”.
Да, мога. Обаче: Пичове, ако това да се лъжеш с някой по телефона е представата ви за „връзка”, то аз се гордея да нямам такава. Защото един ден с някой, който ме кара да го гледам честно и завеяно в очите, си струва много повече от 364 денонощия потопени в обществено лицемерие. Поне за мен.
В крайна сметка, казах че ще се върна на първоначалната идея
Връзка означава Две личности! В най-добрият случай – допълващи се. Но, ако диагноза „гадже” означава да губя всичко в себе си, гаранция ще остана single.
20 Comments, Comment or Ping
Jo , zaebi vrazkite ,az otdavna hodq s obuvki s lepenki,dai da obsadim variqnta da izpiq edna kana ot tvoq proslovut 4ai tiq dni !
P-s : v London vremeto e prekrasno!
октомври 28th, 2009
Хм, да започнат приятелите ти да се женят, да видиш ти какво означават тогава компромиси.
Съпрузите са тип гаджета, които вече няма да напуснат. Или може би ще напуснат, но след голяма драма и след това пак нищо няма да е същото.
Това е като да гледаш близък приятел на снимка, в която е застинал в най-неподходяща поза, а знаеш че това е красив и свестен човек…
По-добре усъвършенствай чая.
октомври 28th, 2009
Хахаха:) Ники, а моите връзки лилавеят на фона на черни DVS кецове:Р Обаче – с чай ли ще се излагаме, mate? Варианти винаги обсъждам, знаеш:*
P.S. Един приятел каза същото! Сега разпитва из разни университети къде какви програми има, особено с тенденциозност „медии“
октомври 28th, 2009
Комитата – аз от позиция на разведена говоря:Р Но все още имам приятели, които са „двойка“, обаче си остават същите свежарки…..даже са по-спокойни. И обичам да се виждам с тях. Но позицията „на каишка“ – хайде без:) В крайна сметка, дано има повече щастливи половинки, третинки и четвъртинки:)))))))
октомври 28th, 2009
джул;джул…..
пак бръкна в бедното ми мозъче и извади разни нещица на светло….
октомври 28th, 2009
E, jule tova mi haresa…
октомври 28th, 2009
Виж ся, Джулс – откакто те чета (т.е. целия ти блог
) оставам със следното впечатление за теб – ти си мъж в женско тяло.
Не, това не е обида – по-скоро напротив. Ти самата го осъзнаваш в някои постинги – не разсъждаваш като средностатистическа жена, а като мъж. Което за някои мъже е страхотно, за други – ужасно. Зависи на кои ще попаднеш
Сега, всички знаем, че мъжете падат от Марс, а жените – от Венера. Не само виждат света по коренно различен начин, ами и не могат са схванат виждането на противоположния пол.
Ако светът беше съставен само от мъже и всички връзки бяха гейски – щеше да е както го казваш: приятелите са част от твоето израстване и като кажеш, че с някой само си пиеш бирата, значи това е точно така.
В един (истински) женски мозък обаче няма такова животно. Жените първо рядко казват нещата направо (не само на мъжете, но и помежду си), освен това (или поради това) никога не приемат дадено изявление като 100%, а търсят скрития смисъл. И не могат да схванат, че мъжете ПРОСТО НЕ ВЛАГАТ ТАКЪВ.
Ако кажеш на една жена, че имаш приятел-жена, с която само си лафите и пиете бира – веднага ще започне да се пита „Бивша ли му е?“, „Иска ли да спи с нея?“, „По-хубава/слаба/едрогърдеста/и т.н. ли е от мен?“. И често тия въпроси не остават само в главата й, а директно се задават. И в двата случая – връзката страда. Приеми го: жените не могат да схванат възможността мъж и жена да са просто приятели, без да има намесен секс*. Пък и повечето мъже просто им затвърдяват този мироглед
Всички мъже минаваме в наивния си период през опита „дай да си говорим искрено с половинката – аз на нея 100% и тя на мен така“ и правят огромна грешка, понеже жените се съгласяват на думи, но НИКОГА не го правят. В резултат мъжът се опитва да приеме думите й като 100% истина, без да търси скрит смисъл („Не, мило – не се сърдя“, „Разбира се, че нямам против да гледаш мача“) и резултатът е плачевен. А пък мъжът като каже нещо прямо, с илюзията, че си говорят искрено („Не, тази зелена рокля не ти отива“, „Ама с Юлето само пием бира“) – сама си представяш какво следва…
Заключение: никой не е виновен, просто светът така е устроен. И за да имат в сравнително спокойни връзки, умните мъже са се научили (може би несъзнателно) да скриват някои неща от половинките си (дори и да са невинни и незаплашващи връзката), и ВИНАГИ да търсят скрития смисъл в женските думи и действия. Уморително е, ама ако искаш жена до себе си – това е начинът!
* Ако имаш време, прочети „Трактат за любовта“ (http://www.chitanka.info/lib/text/2153) – дългичко е, обаче обяснява МНОГО ДОБРЕ защо мъжете и жените се държат по този начин. И ще видиш, че такова животно като „взаимоотношения между мъж и жена, без да е намесен секса“ не може да съществува. Може за жената да няма, но за мъжа сексът е винаги намесен, ако ще и само като силно потиснато желание. Само фактът, че се заглежда по циците и задника на „най-добрата си приятелка“ е доказателство…
октомври 28th, 2009
Лиз – ако твоето мозъче е „бедно“, направо си режа вените и се отказвам от хомо сапиенс:) В тъмна земя, без светлини….лалалала:*
Жореееее – знаеш за какво говоря:)
октомври 28th, 2009
Сър Вайвър – трогната съм, че следиш блога ми, както и за „мъж в женско тяло“ – колкото и да е странно е особен вид комплимент:) Относно останалото: поради тази причина деля хората на кифли и пичове, не на мъже и жени. За радост или беда – всички се трансформираме чат пат:)))))) Но ако имам „мило“ по скоро бих гледала мача с него. Твърде ми е писнало от Cosmo съвети „как да го задържим“, „какво да правим, докато той пръцка“ и прочее.
Не знам, има по-важни неща.
Нямам идея на какви хора попадам или те а мен, но съм сигурна поне в нещата които чувствам. А те нямат измисляне и схеми……:)
октомври 28th, 2009
Един приятел от Торино е качил нещо интересно на уебсайта си,не съм сигурен колко е related,ама е добро :
„I really like you. I do. You’re so nice, and sweet, and you listen to all my problems and respond with the appropriate compliments. But, well, I don’t really see a relationship in our future. It would be terrible if we let sex destroy this great friendship we have where I get everything I want and you get nothing you want. Don’t you think?I knew you would understand. You always do.We’re so perfect as friends, you know? I can tell you anything, and you know you can always come to me anytime you need to hear me bitch about work or how ugly I feel. You wouldn’t want to ruin a friendship like that just so you could be my boyfriend, and have me look at you with desire and longing in my eyes, if only once—would you? Of course not. Well, if we started dating, it would only complicate this wonderful setup I’ve got going here.It’s just…you’re like my best friend, and I would hate for something you desperately want to change that. I mean, sure, we could go on some dates, maybe mess around a little and finally validate the six years you’ve spent languishing in this platonic nightmare, but then what? How could we ever go back to the way we were, where I take advantage of your clear attraction to me so I can have someone at my beck and call? That part of our friendship means so much to me.No. We are just destined to be really, really good friends who only hang out when I don’t have a boyfriend, but still need male attention to boost my fragile and all-consuming ego.Anything can happen once you bring romance in. Think about how awful my last relationship was at the end, remember? The guy I’d call you crying about at 3 a.m. because he wouldn’t answer my texts? The guy I met at the birthday party you threw me? I had insanely passionate sex with him for four months and now we don’t even talk anymore. God, I would die if something like that happened to us.Plus, ick, can you even imagine getting naked in front of each other? I’ve known you so long, you’re more like a brother that I’ve drunkenly made out with twice and never mentioned again. It’d be way too weird. And if we did, then whenever you’d come shopping with me, or go to one of my performances or charity events, or take me for ice cream when I’ve had a bad day at work, you’d be looking at me like, „I’ve seen her breasts.“ God, I can’t think of anything more awkward that that.Oh, before I forget, my mom says hi.Anyway, you would totally hate me as your girlfriend. I’d be all needy and dramatic and slowly growing to love you. If I was your girlfriend, I would never be able to tell you all about the other asshole guys I date and pretend I don’t see how much it crushes you. Let’s never lose that. That’s what makes us us.Don’t worry. You’re so funny and smart and amazing, any girl but me would be lucky to date you. You’ll find someone, I know it. And when you do, I’ll be right by your side to suddenly become all flirty and affectionate with you in front of her, until she grows jealous and won’t believe it when you say we’re just friends. But when she dumps you, that’s just what we’ll be.Best friends. Friends forever.Story of my FUCKING life.“
октомври 28th, 2009
Диър мис Желязкова,
до болка сте права за нарастващата неспособност на хората да се обичат. като хроничен сингъл доскоро споделях максимата, че тишината е тази, която ни учи как да пеем. опитът сочи, че за да се случи онази витализираща и обогатяваща съществото връзка, тя трябва да се базира (колкото и клиширано да звучи) на Уважение. то от своя страна се изгражда при наличие на дистанция и запазването на някакъв суверинитет. затова съм склонна да твърдя, че нарастващото желание за близост и споделяне на всеки момент от ежедневието с интимния партньор, рано или късно осакатява отношенията. от друга страна това по-рядко се случва в едно приятелство. там преобладава свободата, липсата на зависимост от партньора. всеки изпадал в любовна абстиненция знае и може да си обясни завистта/ ревността, която нечия интимна половинка е способна да изпита в сутуацията описана от теб. това е не толкова ревност към партньора, колкото завист за свободата на другия тип отношения.
аз лично все още не мога да си отговря защо е толкова трудно да обичаме и все пак да сме свободни от любовта си. тишината помага. ако първо свободата е там и се научим да я ценим и отглеждаме, тогава би трябвало следващата крачка да е по-лесна. и макар да е така, с възпитаването на тази свобода се поставя един нов филтър във взаимоотношенията – партньорът също трябва да е минал на това ниво, за да е способен да те приеме в цялата ти истинност и пълнота. недай си боже израснеш своеволна, опърничава и с изразен „характер“… те тогава гаранция, че в тишината ще се пее солова ария..
на мен ми става сложно и тежко от подобни размисли, та моля, ако достигнете до някакво генерално решение на тоз сложен екзистенциален въпрос за синглите и дуетите – споделете
октомври 28th, 2009
Бай Ставри – тази статия я имаше преведена в блога на Кака Сийка. И по тазиии тема имам пост „Аз съм най-добрата ти приятелка“:) Простете, но съмняваш ли се, че Джу-дая не се е изказала? хаха
Dear Мушичка, единственото генерално решение, до което съм достигнала е: Любовта. Тогава нещата си идват по местата, а за по-малко от това: компромиси не правя! Ако не харесвам мъжа си като човек и не го титуловам и с „приятел“ – никакъв смисъл:) Друг генерален извод е: никога не яж кисели краставички с течен шоколад, банан с чесън и не смесвай бира и водка:Р Поздрави:)))))
октомври 28th, 2009
До Любовта с главна буква се израства. Тя не е даденост.
При нея има и уважение, и доверие.
Но няма как да има уважение, ако няма уважение към себе си. Същото е с доверието. Същото е с любовта. Ето защо тя е въпрос на еволюция. Ако не можеш, може да се научиш – стига да искаш. Ако не искаш, тогава объркваш притежанието, ревността , зависимостта с любов.
октомври 29th, 2009
Жужу, напълно си права за доверието и за това, че щом се обичаме и бла-бла, ама туй същото доверие не пада от небето и рядко хората се събуждат сутрин с факсове за него. в този смисъл дали можеш да обичаш, когато нямаш доверие се чудя от известно време?
драги сър вайвър, по отношение на :
„Ако светът беше съставен само от мъже и всички връзки бяха гейски – щеше да е както го казваш: приятелите са част от твоето израстване и като кажеш, че с някой само си пиеш бирата, значи това е точно така.“
о, моля те, повярвай ми, гейовете изобщо въобще не мислят така.
за мъжете и периода „дай да си говорим искрено с половинката – аз на нея 100% и тя на мен така“ – ама хич не съм съгласна. да, факт е, че 90% от жените имат яко развинтено въображение в тая насока, ама аз поне до сега не съм видяла мъж, дето да им отстъпва. ама нито един. щото според мъжете на всяка една жена и е достатъчен съвсем лек натиск със сексуален подтукст, че да поддадат на чара на чуждия мъж. т.е. жените са лесни и елементарни, а също така и безкрайно тъпи. дали не ти напомня на нещо, а?
а за заключението – ми не, не е това начинът. и кога най-после народонаселението ще вземе да обръща внимание на индивидуалността на нещата (че и хората), вместо да „презюмира хипотетично, че може да има такава теза“.
и с тоя „Трактат за любовта“ не ви ли омръзна? толкова ли не можете със свои думи да аргументирате тезата си?
октомври 29th, 2009
Мила – смятам, че си ме разбрала правилно. И съм напълно съгласна с мнението ти. Любовта понякога може и да започва като голямата тухла четворка от филмите, но за да я поддържаш се изисква старание.
В това отношение съм идеалист, но и реалист.
Драга Бо, както сме си говорили: основното разминаване между мъже и жени е, че ние сме истерични в началото, докато не се убедим че ни харесват/уважават/обичат/к’ъвто си искаш глагол сложи. От там нататък те поемат щафетата и става страшно
)))))) Сама каза, че хем съм пич, хем се държа като тийнейджърка…..ЛИбоФ, ходИ я разбери! :Р
октомври 29th, 2009
мдаа, Джулс мисли като по-голяма и ще има известни разминавания във вижданията с връстниците за някоя друга година:))) но нещо да ти кажа – мъжа е един и същ на 7 и на 27 години, същият си е преди и след като ти направи деца. или е мъж или ти носиш торбите и него на гръб цял живот. вярвам, че ме разбираш правилно. искам да обърна внимание, че това не са съвети, а констатации. айде.
бръм и още нещо: „нали си те обичам“ издава много:)) Нали те обичам или Нали не те обичам са доста по-достоверни.
айде, този път наистина.
октомври 29th, 2009
Хм, историята изглежда някак на обратно – в смисъл, сякаш пича не е пич, а женското гадже; а тоя, с когото пие бира, е пич. Извинявам се на авторката, далеч съм от мисълта да я наричам мъж, обаче…Какъв е тоя Иванчо? За пръв път ли има гадже или за двадесети? И защо се държи като жена ама в най-лошия смисъл? На нас е присъщо да крием истината, защото някой нещо може да си помисли и то без „някой“ да ни е дал и най-малък знак, че ще си мисли „нещото“. Е, ти си го познаваш…Случаи всякакви, както казал един грузинец от един виц.
октомври 29th, 2009
Направо не мога да повярвам !
! И от тогава чета и се чудя, да се смея ли, да плача ли ?
Джулс, преди няколко дни намерих блога ти ама съвсееееееем случайно, заклевам се
Минавам през азбсолютно същите булшитс. След някои работи доста ти се отварят очите и започваш да виждаш, колко са затворени на другите хахах. Но пък като тръгнеш да даваш акъл винаги го има онова „ае пък ти, не помниш ли ти к`ви ги забърка“.
Трябва книга да напишеш по тия въпроси, виждам че си компетентна
октомври 29th, 2009
Ей, това, още като зачетох първите редове и веднага се сетих коя си
p.s. по повод репликата на СЪР ВАЙВЪР „Всички мъже минаваме в наивния си период през опита „дай да си говорим искрено с половинката – аз на нея 100% и тя на мен така““ – колко пъти съм се възползвал от наивното пълно доверие на някакви мъже към половинките им…
октомври 30th, 2009
Moody, и аз от известно време я ръчкам за книгата
октомври 30th, 2009
Reply to “За връзките и хората”