Вдъхновена от статията в men.bg, тръгнах да пиша коментар. Оказа се, че той се разтегли повече от остаряла локумка, доби вид на „Война и мир”, затова сядам да го изшляпам в нов пост.
Темата – детството ни и с какво го свързваме
Изчерпаемост – нивгаж!
Без повече прелюдия, ето с какво мис Желязкова си спомня детството си:
1) Дъвки
Като изключим ъпгрейдваните „Шок“, мисля, че дъвката на моето детство е Bombibom.
Спомням си един случай: аз (вече в преклонно зряла възраст), вадя някакво мазило за устни, което едно към едно докарваше специфичния аромат на пъпеш. Един пич от компанията се облещва, за миг добива физиономията на Рокфорд (да бе, от „Чип и Дейл”) пред сирене и ми казва – „ИСКАААМ да те целуна!” Ъъъъъ? Симпатична съм, но чак пък толкова…. “Bombiboooom” продължава да пелтечи младежът. Мда, и на мен така ми действа. Това е моята дъвка, определено! Ако се интересувате, вижте това: http://www.aukro.bg/item686715852-kolekciya-ot-kartinki-ot-dvki-bombibom-baycan.html
2) Ледени близалки
Понеже не ми смогваха, баба ми прояви универсална хитрост: започна да събира опаковките, да ги пълни със сок от бъз и да ги замразява в камерата. Честно, бях най-голямата гъзарка, защото никой не можеше да намери безцветна близалка J Между другото – сокът от бъз също ми липсва.
3) Плодово мляко в торбички
PVC пликчета, които се късат, пукат, съдират и все пак……Липсва ми нахилената кравичка. Fuck me! Не харесва,м картонените кутии.
4) Портокали и банани
Само на Нова Година…има ли нужда да казвам повече? J
5) „Пате Яки”
Всяко мъчнико дете, знае патета безброй, но едно пооознава най-добре……
Идиотската паста за зъби, невъзможния танц в предучилищната, пате Яки, майна!
6) „Чук и Пук”
Бях и все още съм „ужасна хлапетия” на тема зъболекарски стол. Ако някой иска да ме види как се огъвам, плача, пъшкам и прочее – една дентална среща и ефектът е гарантиран. И въпреки това, историята за гадините, които са ми разрушили зъбките и до ден днешен си остава увлекателна.
7) Мас, гас, оцет, „Копрол”
Дам, не много светла глава от „Историята”. Но, ако някой ми каже, че е имал коса и не е клинчил от училище, заради въшки – грам не му вярвам J Имам чувството, че и до ден днешен не мога да си сложа оцет в салата, без да се сетя за това. За ситните гребени, ревовете, успокоенията…Ако тогава знаех, че като пораснеш животът ти го нахаква много по-дълбоко, сигурно изобщо нямаше да ми дреме за флората и фауната по главата ми. В детството обаче си беше драма от колосален характер.
„На село”
Никога не съм претендирала да съм „гражданка”, не мога и да определя точно от къде съм. Про номад. Но дете, което не е можело да ходи на село, според мен е ощетено.
Никога няма да забравя: първото си качване на дърво; идеята на мен и братовчед ми, че щом през рапаните се чува морето, следва да се чуваме и в двата края на къщата (Мтел имат да черпят:Р); страха си от „малачки” (това са биволици); тъмните слухове около циганката Юрка; ръчно направените дървени люлки; „герена”; общата баня; първото си „Балкан”-че……
Не, няма да успея да забравя целият бит и усещане! И добре, че е така J
9) Кварталната видеотека
Пиратки с дублаж от двама души – класика в жанра! Специално в нашата в Стара Загора имаше нечовешка промоция – ако наемеш 100 филма за месец, те ти подаряват касета. Уохохохох. От там още си пазя „Сърцето на дракона” и няколко петоразрядни екшъна/драми/любовни истории. Но личното отношение си беше факт. Без нет, без торенти, без глупостиJ
10) „Мамоооо, пусни ми колелотоооо и еднаа филия с лютеницааааа”
Кварталните игри. Милиарди пъти са ми пускали от шестия етаж ключове (които винаги, ама винаги несправедливо се закачаха по клоните на дърветата), спускаха ми торбичка с пари на конец или просто превръщаха поредният пластмасов арбалет в покойник (не обичах куклитеJ).
Въпреки цялата нелепост и четири-пет белега по краката от това време, липсва ми. Някак ми се струва, че всичко беше доста по-спокойно, натурално и отворено към живот.
….А може и просто да пораствам, кой знаеJ
П.П. С благодарности към екипа на men.bg J
27 Comments, Comment or Ping
Браво…. доста си спомняш оттогава. Но не си писала за:
1, Списание ДЪГА – ако някой пита за коментар – значи няма да усети какво е
2, Милион и едно желания с Бате Влади
3, Картинките ТУРБО от 51 до 120
4, Играта на фунийки и събирането на светулки в бурканче за фенер
5, Зайчето с карираните уши, Карлсон, който живее на покрива и Семейство Мейзга
6, Синовете на Великата Мечка – все пак това е апогеят па БАТЕ ГОЙКО, възпят по-късно от ХИПОДИЛ
и т.н. и т.н. и т.н…… прекалено много са, за да ги събереш само в 10 бройки
септември 4th, 2009
Ххаха. Damn true!
Между другото, някой ден, ако съм благословена да имам дете – ще е здравоо приказки за лека нощ. Разбрах какво ми е казвала майка ми, четейки „Мечо Пух“ и прочее, едва когато станах на 20:)
„Дъга“ – съмняваш ли се, че съм във фен страницата из Лицекнигата:)
На фунийки – за малко да ми изкарат окото. Но за мен по-древна е „Народна топка“, „Стражари и апаши“, „Дама“, „Ластик“ и сие:Р
Хиподил – ще се видим в някой клуб хаха
Сега сериозно, от малка съм закърмена с The doors, съответно бях пълен фетишист на всичко свързано с „индианци“
„Турбо“ – момиченцата събирахме Love is. Като по чудо не се бях отцепила от биологичната си единица хаха
Има още милиарди неща, разбира се:)
септември 4th, 2009
Хиподил дойде по-късно, обаче някой май не знае кой е БАТЕ ГОЙКО….
септември 4th, 2009
абе;младоциии такива
забравихте синьо лято – всяко лято !
великолепната седморка ииии
изаура заради ;която улицете опустяваха….
дам
вкусът на сладоледа
всяка неделя /заради пинко/
носталгия яка
септември 4th, 2009
Моля, моля!!! Синьо лято беше през лято, Изаура я даваха вечер след новините, а Пинко беше по време на Всяка Неделя-все още не мога да я трая. Сладоледът беше уникален, но го заменям за старите пици – тия дето ги слагаха от едната страна и след 5 мин излизаха от другата. А ябълковия сок в прозрачни бирени бутилки… някой сеща ли се за него?
септември 4th, 2009
ха ха, ние с една приятелка правихме хайка заради споменатата Изаура, че баба ми ни заплаши с наказания, сравними само с второто пришествие ако не и вземем автограф, докато бозавата артистка се разкарваше по неведома причина из Витошка. така и не разбрах тая защо изобщо беше в БГ.
иначе, Жужу, забравила си Мечетата с нежни сърца, Пчеличката Мая, Ферди мравката, лимонадата в стъклена бутилка със странна капачка, чийто вкуси нито кока кола инот която и да е друга фирма сега могат да докарат.
)
наливната боза, дъвките Идеал, с които се абонираш за зъболекаря поради отчупени парчета зъби., ключа, който виси на ластик на врата ти, въпреки че вратата рядко се заключва денем.
а по едно време народа масово събираше и миришещи листчета. нямам момиче, няма момче, всички под ножа.
славно време си беше.
страх ме е да си помисля как ли ще се забавлява детето ми и на колко -найсетгодишно вече ще е станало напълно възрастен човек..
септември 4th, 2009
п.п. малка поправка,пристете старческото слабоумие, не беше Изаура, а Касандра, ама са ми еднакви тия вече..
септември 4th, 2009
Хехе.
Мила Лиз, първият ми подарък в предучилищната – „Завръщане в Рая“, книга по която имаше сериал. Аз се бях пре***а да се начуа да чета невръстна:) Искала съм да се прекръствам на Мистрала, заради споменати сериали.
Велико Търново, дето картината е като „театрална постановка“, заради „пердетата“ на екрана…..
Летния списък със задължителна литература….
„Том Сойер“….
„Ян Бибиян“……..
Боби:
Непромукаемите пластмасови поромонета на морето (пак на врата)
„Топла царевицааа, сладолед виагра, семки за упрежнение на езика, гевреци….“
Милиарди неща са:)
Дано някой ден като имаме деца и те да си спомнят нещо различно от „в този сайт“ и али бали:))))
Муц муц
Big muzzy – не бе, споко, информирана съм:)))))))
септември 4th, 2009
Аз съм си споко и даже вчера си видях моетж пластмасомо пормоне от морето – все още си го пазя да виси в гардероба ми в Търново.
Пропуснахте Винету и всичките останали книги на Карл Май на издателство Отечество. Аз стигнах до 22 или 24 том – там някъде.
И Мечето Бамзе – най-якото мече на свита. И Костенурките Нинджа – аз бях Донатело, оня с лилавото и с точилката. А помните ли манифестациите? Не ги харесвах, но се сещам и за тях с умиление. А мечетата с нежни сърца бяха тъпи – Мечето Ръкспин беше истината. Оттам произлезе и ОЧЗ……..
септември 4th, 2009
http://vbox7.com/play:377fbc7a
Закъде без таралежите
септември 4th, 2009
Хехе:) Аз имах един бивш, на който виках Гаргамел. ОЧЗ е златния лаф:))))) Бамзе – нейде из всичките си багажи пазя комикси. Със същата стойност пазя и първия Мики Маус. Не че толкова ме кефи пропагандата, но пуста носталгия. Манифестации – ммдаа, помня и първите си дрешки за 15, букетите за учителката и цялото скотоумие. Но беше яко по особен начин:) Казвам ви, няма изчерпване тамата:)))))
А какво ще ми кажеш за инспектор Инч Хай?:)))))))
септември 4th, 2009
Инч Хай беше готино, ама Гаргамел е от смърфовете. Оня от Ръкспин беше Туиг и Елби никога не му уцелваше името. Имаше и едно много яко анимационно -Приключения в Космоса. Бях му страхотен фен.
септември 4th, 2009
Хаха:) Дааамм. А помниш ли Пумукъл? Елби беше някакво неопределено създание с око по средата??? Или това беше Туйг?
септември 4th, 2009
Елби беше с два крака, без ръце и рог по средата на челото. Нисък и оранжев.
Пумукъл ми е познато, но не се сещам. Подскажи ми.
А Гаргамел си имаше котка. Пак там се появяваше и великана Голяма Уста, чиято единствена реплика беше: Голяма Уста гладен!!!
Обаче ти помниш ли култовото СЪВЕТСКО филмче, от което е фразата ИСКАМ НА МАРУСЯЯЯЯЯЯЯЯ
септември 4th, 2009
четете, пиянки:
http://zaprehoda.blog.bg/biznes/2009/08/29/kogato-se-napivahme-za-lev-i-dvaiset.387946
септември 4th, 2009
Я хочууу кататся марусяяяя дааааа (извинявам се за правописа, но …:))
)))))
Пумукъл беше едно филмче, в което се съчетаваше анимация и игрален. Въпросният беше с ярко червена коса и се криеше в джоба на един професор:)
От „Костенурките ниндца“, най-много ме кефеше Шранк (Мозъка):)
И да те поздравя и аз музикално с нещо толкова (не)детско, колкото „Малкият принц“ – http://vbox7.com/play:2681c404
Кмет на нет – Много поетичен ник, четем четем
септември 4th, 2009
Кмете, това е уникално!!! В Търново навремето имаше една кръчма… кой да ти каже името и? Никой не го знае. Всички я знаят като ДВАТА СМОКА. Вътре беше 100 % натурална стара пивница. С алуминиевите пепелници, дебелите по 2 см завеси и всичкия цигарен дим на света. Според легендата, когато са я отворили за първи път, двама юнаци сядат първия ден в нея и си тръгват след 2 дни, когато са изпили всичко вътре – на тях беше кръстена. Сега е офис уан суперстор, лека и пръст.
Джу, а ти сещаш ли се за Арабела?Навремето даже бях в замъка, където е снимана.
септември 4th, 2009
Юленцеееее, ето нещо, за което съм горд, че се сетих преди теб:http://vbox7.com/play:fa097b88&al=1&vid=88103
А също така и култовото филмче за лека нощ ЕЛИАС ШУТА
септември 4th, 2009
абе, а как се казваше филмчето за Хлорофил и Антрацит? тея кукли не можех да ги понасям как изглеждат, ама го гледах всеки ден.
)
жалко, че милион и едно желания вече рядко се сещат да го дават..
Жужу, съмнявам се, че ще имат спомени по-различни от „а помниш ли веднъж в мола..“ и „какъв чат му ударих с..“.
не вярвам, че поколенията ни ще се катерят по съседските дървета да крадат джанки, ще проучават териториите на съседния квартал тежко въоръжени с пръчка и хартиена шапка или дори, че ще играят на фунийки, жмичка, кър..
септември 4th, 2009
Приключенията на Хлорофил е отговорът , MIDNIGHT.
септември 4th, 2009
Брех, късно го прочетох това
Ха, сега да видим.
Дъвките „Идеал“ с картинки. Голяма мания беше да се сдобиеш с всичките 6 картинки на африкански животни и междувременно да загубиш 2-3 пломби.
Бонбонките „Росица“. Еми бяха си намбър уан.
Да отидеш на стрелбище и д аспечелиш черно-бяла картичка от „Star Wars“. Малиии, що чудо беше като се похвалиш в училище със смътните образи на Хан Соло и Чубака.
Дъвките „Бип Бип“. Тия „Турбо“ ряпа да ядат
)))
Филмчета – „Приказки под шипковият храст“, Джуджето Хаяско и Пишпунта, „Арабела“, „Емил от Льонеберя“, „Зайчето с карираните уши“, „Ну погоди“, „Лолек и Болек“ и оная полска анимация за бяло-кафявото кученце, забравих му името… Абе до утре мога да ги изброявам.
Шоколад „Фин млечен“ от 90 ст.
Игрите на фунийки. Още имам белег, когато ми пробиха бузата. Най-качествените фунийки ставаха от сп. „Жената днес“
))
септември 5th, 2009
а не, не съм съгласна за фунийките от „Жената днес“. според мен истината беше в „Космос“ и всичките гланцирани страници там..
септември 5th, 2009
Аааа не, не, не…
На „Космос“ страниците бяха много твърди, освен това, половината списание беше с обикновена хартия. А „Жената днес“ предлагаше пълно 100 процентово съдържание на гланцирана хартия и то в перфектното състояние за направата на фунийки. Нито много твърда, нито много дебела, сравнително евтина при това.
Не знам само майка ми колко много кройки загуби навремето покрай това
септември 5th, 2009
ХАХАХАХАХАХАХ
От Приказки под шипковия храст беше козелът брадатко и двете зайчета. А Болек и Лолек в Дивия Запад го гледах три пъти на кино – горкият ми дядо, дето ме водеше. Освен това, фунийки и преди и сега стават перфектно и от вестници, заедно с подразделението им БИЗОНКИ, при които върхът се пречупваше, преди дозавиването и се лепеше с онова кафявото лепило. Те си бяха истински стоп-патрони.
Емил от Льонеберя го даваха преди около година по канала, ама от бачкане изпуснах доста епизоди. Не споменахме, а и не ми допадаше толкова Васко да Гама от село Рупча.
Освен това, дъвките турбо си остават №1 – преди месец си донесох събраните картинки. Имам 4 пълни серии + големи части от още 4 серии. Сещам се и за водните пистолетчета по сборовете на село. И накрая: нима не помните СЪНЧО и анимациите му с жабите върху възглавниците или как животните строяха къща…….
септември 6th, 2009
Знам ги пречупените фунийки
Наричахме ги „пачи крак“. Не ги предпочитахме, понеже бяха доста неточни.
Фунийките стават и от вестници, но са малко „за еднократна употреба“, т. е. след една игра се разкапват. Затова предпочитахме гланцираната хартия, тъй като фунийките от нея траеха 2-3 игри.
Абе като се замисля цялата игра си имаше всичко, което съвременните компютърни игри предлагат – ъпгрейд на мунициите – от вестник, от гланцирана хартия, остър връх, тъп връх „пачи крак“, фунийка свита със слюнка, свита с лепило, свита с лак за нокти и „забранените“ фунийки с топлийка на върха.
А за дизайна на тръбите да не говоря. Там си беше чиста фантазия
)))
септември 6th, 2009
О, дааааааа!!! Двуцевки, трицевки, с приклад, без прикла, със щипка за мерник, с дупчици по тиксото за фунийки…. Моите още си ги пазя. Пък и при нас всеки път се правеха нови фунийки, зацо самата процедура си отнемаше около час, в който се надъхвахме, гледахме кой какви фунийки прави – феърплей отвсякъде. Беше си част от кефа на играта. Освен това от Руските списания също ставаха добри фунийки.
Ние не сме играли никога с топлийки, но си беше съсвсем в реда на нещата да сложиш малко повечко лепило на върха и да го заостриш… Вършеше работа.
септември 6th, 2009
BIGMUZZY pi6i mi na maila (htx@mail.bg) za seriite turbo koito ima6, 6toto prosto ne e realno kva nostalgiq me hvana neska kato si gi preglejdah:))))i s ujas vidqh 4e mi lipsvat po nqkolko ot seriq!!!na4i 51-120 gi imam si4kite (nqkoi ima li 1-50??:))) 6ibanoto e 4e sum zatril povtarq6tite se ili sum gi proigral na komar eno vreme ako se se6tate sabirahme se po hilqda malki idiota i igraehme na kartinki slagahme gi na zemqta i s udar koito obarne ot kum liceto – pribira:)))hahahahaha pomnite li be kopeleta leleeeee ebati vremenata bqha, nema takova detstvo, sega napravo kato gi gledam decata i mi se pla4e kolko sa ne6tastni s tapite si komputri……..tva be6e leko otklonenie, BIGMUZZY 4akam otgovor na maila brat!;) EVALA ZA TEMATA, JULE!!!;)
ноември 11th, 2009
Reply to “Носталгично….”