Тихо, тихо….
Пристъпвай на пръсти
Не бива да будим съседите
не бива те да ни виждат
Нека да бъдем сенки на тайната
от нея имаме нужда
Тихо, тихо
дишай във входа
пести си шума на заблудата
да се подпрем на стените студени
Да усетя дъха на въпросите
нали това ни възбужда
Мълчаливо да изкачим стъпалата
без да се питаме коя съм и кой си
да застанем изплашени пред вратата
да я разбием
и в липса на думи
да обесиме сетивата
Без глагол да измачкам чаршафите
без прилагателно да бъдем красиви
без обстоятелство да мърсуваме
без пояснение…
Без изречение
Тихо, тихо
Да си бъдеме ние
6 Comments, Comment or Ping
Аха, дори поетите си мислят за същите неща и то в по късните часове
юли 4th, 2009
Само да не се обиждаме на поети, моля:D Никога не съм отричала за какво си мисля, а защо съм будна не питай…..:)
юли 4th, 2009
прекрасна тишина…
виж ти как вирее истинското действие в отсъствие на глаголи
юли 4th, 2009
booooooooring. след втория ред съм заспал върху клавиатурата и сега обикалям насам-натам с отпечатани R, T, Y, F, G, H, V върху бузата си.
bob.
август 10th, 2009
Боб, Еми, спи си. ТихУ да не ти пречим
август 10th, 2009
Супер!
септември 24th, 2009
Reply to “Тихо, тихо”