Юлия Желязкова и блога в нейната глава:)

Знам, човече! Затрупан си от статии, постове, мейли, чАститУтки и прочее по повод празниците. Всяка година е така, няма как. Затова ще те помоля да стиснеш зъби и да изтърпиш и Желязковите включвания.

Темата: Няколко конвенционални решения за убийство на Коледния дух

1. Прави „курортен секс”

Мацката се облактва пред монитора, лепваш wallpaper на Алпите или друга екзотична дестинация, пееш тиролски песни на ушенце изотзад и й говориш на немски. Бонус – мяташ конфети по косата й. Приказно!

2.Престори се на болен

И на пук на всички се окопай у вас от 25.12 до 03.01. Изключи телефона, забрави за социалните мрежи…или ако наистина си гадняр – остави скайпа си онлайн, но не отговаряй на никой.

3. Снимай се в порно

Задължително облечена като монахиня, с участие на лос или нещо друго тематично
4. Хвани екзотичен грип

Целувай се с колкото се може повече хора

5. Извини се на някой, който те дразни повече от кокоши трън

За предпочитане бивше гадже. “Скъпи, в духа на 2010 исках да ти се извиня, че беше пълна свиня” – “Ама…” – “Няма ама, приеми извиненията ми”

6. Измисли весел коледен късмет ала “Ти си мазен като Веско Маринов Потта, ела да бъдеш лубрикант на моята душа”

Изпрати го до всичките си приятели. Така ще провериш кои са ти истински, ако не те изтрият от листата си.

7. Изпрати картичка до близки в Чужбина

Да, стига с това овиртуалчване. Няма нищо по-прекрасно от ръчно изписания плик. В духа на кретенията обаче им изпрати някоя с фабричен надпис „Честита първа пролет”, с поля от разцъфтели цветя или семплото „Поздрави от Албена”. Двойна изненада!

8. Изживей „хорър филм” наяве

Лесно е. Просто се разходи около ЦУМ под влияние на определени вещества. Ако не те психират всички пеещи, премигващи, подскачащи и тн армии от играчки, то наистина си свикнал с гласовете в главата си.

9. Сподели мъдрост

„Контактите не са зазидани прасета” например. С мен го „шерна” една мацка, ето на – оставям го да пълзи нататък.

10. Изпрати безмислен sms

На метод „бързо писане”. За разлика от „Честито, весели празници, мир, любов и щастие”, които се получават, твоят ще звучи ала „хйгдълвгделвфдбйкх”. Задължително е да го разпръснеш до всички абонати в листа си – шефове, колеги, роднини, случайни непознати. Ще ти излезе скъпичко, но помисли и за Родните Мобилни Оператори…Коледа е все пак, прояви щедрост!

11. Отиди на море

Сериозно! Зарежи ски, хижи, планини, празненства, планове и като пълен темерут се изтреси сам на плажа на 31 вечерта. Все пак, всичко далеч от него е провинция…..

12. Стресирай

Когато ти пожелаят „Весела Коледа”гледай изпод вежди, драматично сбърчи нос и с отвращение кажи „аз съм муунистка”. Я те разберат дали говориш за сектата на Муун, я за някоя болест. И в двата случая отсреща ще се почувстват неудобно.

13. Честността е панацея

На Коледното парти застани с чаша вино в ръка, сякаш аха аха ще потретиш разчувстващия тост от миналата година. Вместо това заяви, че си алкохолик и гаврътни чашата на екс. Ако това не скапе настроението на всички, не знам къде бачкаш……

14. Скъсай с гаджето си

Има три златни дати за подобна постъпка, които винаги ти уреждат уютно място в графа „пълен идиот” – на рожденният й/му ден, на първи април и на Нова Година. 31 наближава.

15. Празнувай „Кока Коледа”

Ама наистина! Хвани един черен спрей и под всеки билборд, плакат, реклама и прочее, на които усмихнат Дядо Коледа, бели мечки или щастливи дечица с бутилка от вълшебната напитка ти честитят напиши: „А НЯКОЙ ДА СПОМЕНАВА, ЧЕ БЕЛИЯТ ПРАХ УБИВА”. Много анти е.

16. Закачи портрет на Маколи Кълкин върху някой дартц

Нищо против младежа, но „Сам в къщи”38974984 наистина не ти се гледа, нали?

17. Обяви публично, че си вегетарианец

Противно на всички джолани, бахури, пържоли, Свински погребения и сие гордо заяви, че от 25.12 единствената ти прехрана не се е движила самостоятелно приживе.

И НАЙ-ВАЖНИЯТ СЪВЕТ

18. ПОНЕ ТАЗИ ГОДИНА СПРИ ДА СЕ ДРАЗНИШ НА ПСЕВДО КОЛЕДНИТЕ ГЛУПОСТИ

Както казах, приятелю, знам че ти е писнало от комерсиалността, идиотизмите и фалша по празниците. Разбирам, че нито ти, нито аз ще станем къдрокоси, русокоси ангелчета, преизпълнени с любов именно около 25-31 декември.

Но хората имат нужда да вярват в нещо, така че – нека пробваме и ние.

Забравих ли нещо? А, да – Весели празници и от мен.

9 Comments | In: Щурчета | tags: коледа, празници. | #

В отговор на поста на колегата Bla, нямаше как да не се замисля кои са най-често срещани женски лъжи. Ето някои от тях:

„Сексът беше невероятен”

Не ми се иска да ви разбивам сърцата преди празниците, но да – жените се преструват. Често при това. Защо? – разликата е в една буква. Ако не си Я стимулирал достатъчно, вълшебното „Т” отпада. Освен това сме достатъчно наясно с мъжкото Его, така че какво друго се очаква да кажем? „Емииии, нямаше да е лошо да спреш да третираш тялото ми като плюшена играчка” (тях си ги мачкай, с дамите е друга хавата). Добронамерен съвет: Секс се прави от двама души. Целта не е само да докажеш какъв полов атлет си. Наблюдавай, бе момче. Женските реакции винаги са красноречиви. Така отпада ултра неуместното „А на теб хубаво ли ти беше”.

„Прекалено много държа на теб като на приятел”

Транскриптира се като „не ме привличаш”. Една жена вкарала ли те е в графа „приятели”, трудно е да постигнеш нещо повече. Има изключения, разбира се, но са рядкост. Защо?

Колкото и да е идиотско, ние също сме подвластни на първични сигнали. Срещала съм всякакви мацки – консервативни, разкрепостени, свръх интелигентни, домошарки, търсещи „спокойна и стабилна връзка” и прочее, но за почти всички важи едно и също: не могат да устоят на прякото сексуално отношение. Инстинкти, не съм ги измислила аз. Ако смяташ, че ще играеш кошчето и за душевни отпадъци, ще й триеш сълзите, правиш дребни ремонти в къщата й, търчиш на всеки нейн поглед и някой светъл ден Тя ще осъзнае колко страстно е влюбена в теб – гледаш твърде много американски тийн комедии, пич. Да, тя ще те обича, но да ти скочи на врата и да си разкъса роклята е малък шанса.

В друг пост по-подробно ще се спра на темата за „лошите момчета” и защо те са толкова вървежни сред съществата с две Х хромозоми, но сега да продължим с лъжите:

„Искам да сме приятели” 2

Историята е следната: Ако мацка е истерясвала, показала е нееднозначно девичите си трепети към теб, изпробвала е всички знайни и незнайни техники, то предложението „хайде за по бира” е последна точка.

И да, с ръка на сърце – и това ми се е случвало. Естествено отивам облечена нечовешки, с най-милата си усмивка и умилкващ тон, пърхам и поддържам съвсем спокоен разговор. Ако някой смята, че мъжте са ловци, пак да се замисли. Всичко опира до това да приспиш подозренията на „жертвата”.

„При мен е лудница/ Бях затрупана с работа/ Имам да върша сто неща/ Изморена съм…”

Особено стоте неща често ги използвам. Добре, че на никой не му е хрумвало да ме попита „и какви, бе де е, са тези НЕЩА”.

Това е учитвата форма на „Имам по-добри оферти”, „Ако ми скимне мога да звънна, но все тая дали след 3 дни или след 3 години”. Един вид, запазвам си картбланш в тефтера, поддържам интереса ти, но сега не ми е до теб.

„Не избързваме ли?/ Нека почакаме”

Грозна женска тайна. С няколко подразделения.

В единия случай е успяла да се контолира и да се сети за всички глупости, набити от chick lit-а ала „мотай го”, „остави го да те ловува”, „поддържай напрежение”. Ужасно се дразня на тези клишета, но вие, драги господа, също сте си виновни за тях. Ако не действаха нямаше цели армии списания да ги бълват на кило.

Съществува и по-прозаичен вариант: В случай, че допреди малко сте се натискали, тя е дишала тежко и учестено и в един момент започва да го раздава олицетворение на морала – в тях е разхвърляно, пропуснала е часа си за кола маска, настъпили са онези отвратителни пет дни в месеца, точно днес е с бельото, подарък от мама. Знам, че не е секси, но не винаги сме в топ форма на нимфи.

Или е започнала да изтрезнява….Шанс:)

Какъвто и да е случая, се примири че тази вечер няма да огрее слънце на твоята улица.

„Изцяло го преодолях, вече никога няма да мисля за него, извинявай…”

Да, прости й, че го споменава на всяка среща. Много го е преодоляла, ш’ъ зна’иш. И тук не е квантова физика – жените трудно приключват в главата си с някой. Има ли още тръпка, тези самонавиванки колко не ти дреме, ама хич не са на хубаво. Щом го споменава, значи все още е уютен наемател в някой килер на мозъка й. Колкото по-настървено „забравя”, толкова по-малък е шанса да е искрена. Елементарно, Уотсън.

Ще попитате каква е целта на тази лъжа? Хмм, страх от самота, вдигане на самочувствието, евентуална преспектива наистина да разкара Х от съзнанието – затова е излязла с теб, нали? И хайде, не се цупете. Вие също често мъкнете по срещи „призраци на бивши”.

Разбира се, има още купища дребни лъжи, които изричаме всеки ден. И двата пола.

Подобно на формулата „Как си?” – „Екстра”, просто са задължителни. (така де, няма да отговориш любезно „днес ми се счупи прозореца, чорапогащника ми пусна бримка, изнервих се на сто кретена по пътя”.

Защото в контекста на социалното си съществуване, хомо сапиенс оцелява с малки хитрини и заучени фрази.

Разбира се, когато нещата опрат до друг вид задълбочени отношения, всичко се променя….и лъжите стават други. Най-голямата от тях е, че си вярваме. Понеже и двата пола сме твърде запознати един с друг.

Se la Vi, както са казвали старите българи:)

PS. Fool me or full me is the new To be or not to be хаха

9 Comments | In: За любовта, (к)екса и други демони | tags: жени, женски лъжи, лъжи, мъже, юлия желязкова. | #

*Постът е писан 2007 година. Хайде познайте дали има някаква промяна….Очаквайте следващ: „За емигрантството с любов“. Мда…..

 

Далечната 2028 година. Пейзажът вече е абсолютно urban. Всички други раси в Галактиката ни робуват и бачкат в Space Donald’s, понеже са загубили ПМС vol 1 и ПМС vol 2 (да не се бърка с предменструален синдром, това са Първите Междугалактически Схватки). Размерът на тротоарите и пешеходните зони навсякъде е редуциран до максимум половин метър и служат единствено за тържествения поход на президентът на Нова Година. Събитието отразяват двете водещи телевизии – CNN и Планета (всъщност и двете единствени). Човечеството отдавна е възприело луминисцентното осветление за Луна и примира от кеф, че винаги се показва по едно и също време. Бог Ра е обявен за изменник. Колите са се увеличили 74569 х 645 пъти (по последни галактически данни), но това вече не представлява никакъв проблем. Откакто  пешеходците могат да прелитат над тях, вечното дерби ЦСКА-Левски и автомобили-пешеходци е забравено….

 Сега по-сериозно. Искам искрено да се извиня на всички шофьори:

Извинявам се, че ми се налага да вървя по тесни улички и така нагло се бутам, просейки си сблъсък предна броня-желязковия задник.

Простете ми, че имам наглостта да ходя плътно до тротоара, подксачайки от крак на крак същинска нимфа във вихъра на танца …Каква наглост! Причината не е в това, че няма място по тротоара, тя е в мен – просто искам да ви дразня, поемам вината си.

Съжалявам, че се оглеждам 10 мин преди да пресека на пешеходна пътека и че въпреки всичко, постоянно се изпречвам пред някой от вас, за да му убия скоростта.

Извинявам се, че замърсявам с кармата си вашите двигатели.

I’m sooo sorry!

 P.S. Има и много свестни шофьори и отвратителни пешеходци, не отричам. Но обещавам на следващият, който ме вижда от 50 м на улицата и мине с баси скоростта, без въобще да му дреме дали ще ме блъсне или не, да му запомня регистрационния…После да не кажете, че не се пукат лесно гуми в тея дупки

5 Comments | In: Така наречения мой Компот.... | tags: автомобили, пешеходци. | #

„Смъртта предполага силни чувства. Психиатърът Елизабет Кублер-Рос (1975) ни помага да разберем преживяването на нашата собствена смърт. Тя описва пет универсални етапа:

шок и отричане: “не, не и аз”;

гняв: “по дяволите, защо аз?”;

сделка: “добре, но преди това…”;

депресия: “ще загубя толкова много”; и

приемане: “не ми харесва, но е време да си отида”.”

 

По същият начин Тя, на паметната дата ХХ.ХХ.ХХ година си каза „Стига!”.

 

Шок и отричане: Не, наистина не може на мен да се случва! Аз, която съм толкова отчаяна романтичка……Момичето, което винаги е способно да направи невъзможното, заради мъж, накарал бай пасът й да подскача като Великденския заек, да насинява гръкляна , да изгубва ума и дума, въпреки цялата си словесна логорея, да събира всички пеперуди в стомаха й…..нищо, че понякога насекомите наподобяват повече тиф. Не е възможно именно АЗ да не срещна Любовта. Тцъ, абсурд, йок, найн, но, но но….ноУ.

 

Гняв: Само истински влюбена жена може да залита по феминистични глупости. Това е мое мнение, ако искате ме изяжте. Не ми пука! Нито за вас, нито за Него. Fuck off! Аз съм млада, умна, симпатична и гневна. Ще танцувам докато не започна да се чувствам като Малката русалка от болки в краката, ще крещя докато не изразходя всички думи на света, ще пия, ще се смея, ще псувам… ако трябва и ще се чукам. Прекалено съм специална, за да ме разбереш, защото си адскииии тъпо копеле! Точка! Гррррррррр. Майната му на всичко.

 

Сделка: Ок, но въпреки това си спомням колко беше хубаво да държиш ръката ми, да си говорим, да те гледам в очите. Няма ли някакъв вариант хем да съм независима и вечно привлекателна, хем да знаеш че съм твоя? Не съществува ли компромисена опция просто да спрем „да си ги мерим”, да захвърлим Его-тата си, но да останем приказни личности? Може ли да ме целунеш без да изискваш, да те обичам без да те притискам, да бъдем заедно….без да се тъпчем? Хайде да търгуваме, мили, в преговорите съм добра!

 

Депресия: Наистина ми се струва, че никога повече няма да се влюбя. Защо? С какво толкова ужасявам хората, на кои феромони се дължи нуждата им така да ме нараняват. Вързвали са китките ми, удряли са ме, чупили са дъха ми на хиляди парчета. И никога не е боляло толкова, колкото няколко прости думи. Като казвам, че не мога да осъждам BDSM нямам предвид емоционалния. Не, наистина, никой никога няма да ме разбира и обича. Толкова съм тъжна, така безмислено е всичко….

 

Приемане: Може би са прави. Понякога се държа като истерична ученичка, друг път съм способна да бъда изключително внимателна и добра. Имам своите възходи, спадове, странности. Сигурно по някакъв начин плаша тези, които не ме познават. Иска ми се да мога да се концентрирам върху нещата, които имам, вместо да мечтая и страдам. Ах, каква трагично-комична актриса съм!….

Какво да се прави, животът продължава, смъртта също.

 

Сърцето не е от стъкло, но все някога се чупи.

Game over! Boys are toys and I’m still a child.

Остава ми единствено да вярвам в Insert more coins.

5 Comments | In: За любовта, (к)екса и други демони | tags: game over, край, любов, приемане. | #

За да се впуснем в разглежданата тема, нека първо си отговорим що за животно е това „връзката”, яде ли се и има ли почва у нас? Без претенции да съм корифей по въпроса, смело мога да споделя, че за мен да имаш „гадже” означава основно:  Доброволно да си решил да споделиш света си с другарче от срещуположен пол (в по-консервативния и често срещан случай). Не забравяйте тази мисъл, ще се върнем към нея.

Звучи като проста констатация, нали? Но явно крие своите мръсни малки тайни! Балканът ги пазел – култура ми Янко!

Е, под секрет ще ви споделя една от тях – ХОРАТА НЕ ЗНАЯТ КАК ДА ОБИЧАТ! Ето и историята на този краен и ужасяващ извод:

Вчера един приятел мина през нас. Да го наречем Иванчо, за да не губим време в пояснения относно личността на лирическия герой.

Та с Иванчо се познаваме от седем години. Били сме съседи, винаги сме си осигурявали взаимно стабилно рамо било за пиене, било за споделяне, водим се „най-добри приятели”. МладежинЪТ веднъж е залитал да ме пита дали не искам да сме нещо повече, но го докарахме до взаимния консенсус „Копеле, да не се излагаме. Няма защо да разваляме всичко”.

Мил Иванчо от скоро има гадже, за което аз съм искрено щастлива. Винаги съм подкрепяла любовта във всичките й проявления….абе човещинка, както се казва.

Та  засядаме в кухнята, отваряме си по бира и започваме да нищим Света, Задгробния живот и има ли шкембе чорба в него. Разбира се – аз съм нетърпелива да се наприказваме за всичко, да науча подробности, да си отдадем цялата натрупана позитивна енергия.

Но Той е по-отнесен от обикновено. Ок, овътрил е, казвам си – оправдавам го. И мен като ме перне извратеното дебелаче със стрелите давам леко на тъъът тъъъът тъъъът заето.  Продължавам да си лафя безметежно. До един момент, в който телефонът му не издава истеричното „пиууу пиууу”. Гражданска защита да завиди за ringtone-a.

Вдига и ми прави жест да мълча. Ха сега де! Може би нe съм с най-мелодичния глас на Света, но чак пък толкова……

Поглеждам го изумено, но зашивам ципа на устните си, докато ставам свидетел на следния разговор:

-         Здрасти, миличко!  – разплюнчено мълви Иванчо – Аз тука пия бира. Къде? Ами в Борисова. Сам съм, да.

Облещвам се! Аз за „сам” ли се водя вече? Това е човек, с който съм си споделяла последната храна, damn!

-         Ти как си? Да, и аз те обичкам, слънчице. Да, мишленце, ще се видим в нас. Как върви работата, захарче? Ще ти се обадя в следващата почивка, да. Получи ли ми съобщенията, любимичко?

И така нататък. Освен тежкият диабет, който ме хваща, оставам сериозно обезпокоена. Не ми пука, че си изреждат цялата флора и фауна, не ме дразни че едва ли не не могат да се изпикаят без да го съгласуват един с друг. Amour, какво да се прави. Друго ме притеснява, за това го подемам веднага след натискането на червената слушалка:

-         Майна, ти обичаш ли  тази жена?

-         Да.

-         А защо тогава се лъжете така брутално? Какъв е проблемът да й кажеш, че пиеш бира с най-добрата си приятелка, при все че щом те прави щастлив служебно я харесвам и искам да се запозная с нея?

-         Ама ти не разбираш, тя е много ревнива.

Нямам какво повече да кажа! Извинявам се, аз също съм била обвързана. И си спомням, че много просто и ясно обясних на бившия, че ако претендира да ме обича като личност, приятелите ми са били част от изграждането й. Точка по въпроса. Разбира се, че човек сменя приоритетите си, но да зачеркнеш всичко преди Него/Нея….кому е нужно? Аааа, и какво правим, ако Той/Тя те прекара? Нима не търсим пак приятелското рамо?

-         Джулс, знаеш как е…..Ти не искаш ли да имаш някой до себе си? Винаги си била против феминизма.

-         Искам, многоо ясно. Все още съм на това мнение. Но именно, защото уважавам достатъчно мъжете и себе си, смятам за идиотско да „имам гадже” единствено заради социалния стереотип. Парадоксално звучи, но концепцията да държа някой, за да му доказвам колко нямам нужда от него…нещо……Няма нужда. Ще се подвизавам под формат single докато не намеря човек, с който всички клишета за полове, равноправие и глупости не изчезнат. Искам да се грижа, както само една жена може, някой да ми отговаря както единствено мъж е способен. Не оправдавай самотата с клишета като „ти сигурно си прекалено независима”!

-         Сърдита ли си?

-         Не, слънце. Не мога да се сърдя. Това означава да се тормозя и натоварвам. Честно казано ми писна. Не сме в първи клас, че да се цупя. Просто си вадя изводи кой и как влиза и излиза от живота ми.

-         Аз много си те обичам, то….

-         Да бе, стига се оправдава. И аз съм изтъпявала, когато съм влюбена. Обаче наистина все още не приемам тезата, че „хикс“ трябва  да ми се прави на дупнишка примадона и да съм ок с това.

-         А какво става с……

Аха да се заговорим за нещо нормално, когато диалогът отново е прекъсната от  пиииуууу на „миличкото/захарчето/котенцето/писанчето”. Иванчо ме поглежда гузно, аз от своя страна мятам любимата си физиономия „да, разбрах – всичко е казано вече”.

 Оставам сама, объркана и отчаяна. Зареждам трета кана чай и любимия play list.

Сгушвам се в жилетката. Още ми напомня за един човек и как го чаках. Кръвното ми все още се вдига с триста, когато се сетя за него.

И все още цели армии Иванчовци ми мелят на главата колко моята любов е ужасна, безпреспективна, идиотска….Как Той е отвратителен, а аз – напълно изперкала. Наливат ми все едни „разумни” мисли, за това как „Момиче като теб може да си намери друг”.

Да, мога. Обаче: Пичове, ако това да се лъжеш с някой по телефона е представата ви за „връзка”, то аз се гордея да нямам такава. Защото един ден с някой, който ме кара да го гледам честно и завеяно в очите, си струва много повече от 364 денонощия потопени в обществено лицемерие. Поне за мен.

В крайна сметка, казах че ще се върна на първоначалната идея

Връзка означава Две личности! В най-добрият случай – допълващи се. Но, ако диагноза „гадже” означава да губя всичко в себе си, гаранция ще остана single.

20 Comments | In: За любовта, (к)екса и други демони | | #

МУЗИКАЛНИЯТ ПОСТ

Публикувайки това, искам да направя няколко изрични уточнения:

* Авторката на  постинга НЕ пропагандира „вандалски прояви“, употребата на цинизми и леки наркотици. На твърди па съвсем и тук съм напълно сериозна -- крайно анти настроена съм.

*Лицето Желязкова също така не ви кара да харесвате българската музика, но след като целокупното население е наясно с Азис, Мишо Шамара, Валентина Хасан и прочее, мисля си че никой няма да го заболи да види, че в границите на милата Родина се правят и други неща.

*Тя също така не претендира за „високо Ентелигентна музикална култура“. С ръка на сърце признава, че както понякога й прищраква да слуша Павароти, така в други ситуации върви и възторжено си припява „аз му викааааам чибааа, чибаа, чиба, а той продължава да я ш**а“. („Чиба“ на Soundrak and Sensei. ), „Черно фередже“ и други, неподходящи за млада дама песньовки. Но то и „Te quiero puta“ на Rammstein ми е химн, така че да предположим че проблемът е в моя тИлИвизор.  (по тази тема имам цял пост, но за това -- друг път). Освен това малката Джулс е завършен музикален помияр, така че всеки преглед на MP3 или play list-ите й могат да ви докарат от силен до убийствен главобол.

*Признавам си, че съм пристрастна. Освен като млада метализирана мома, гадже на китарист, рок дива, реге айляк, ню уейв freak, етно мацка и т.н., драгата се изживяваше и като hip hop bitch известно време. Съответно имаше възможността да обиколи доста графити, b-boys, skate и музикални фестивали. Да, наистина повечето от пичОвете, които ще представя са ми приятели или понее познати. Но светът е малък, бирата и музиката -- силни обединяващи каузи, те така:) това води до последната точка в желязната ми аргументация на тема „защо, аджеба, Юлето праска идиотски постове в 02.40 вечерта“.

*Защото, мили хора, се вбесявам на социалните клишета. Значи -- ако носиш „широки гащи“, кецове и си казваш едно медопотичащо „де е*а“ чат пат -- задължително трябва да си някаква последна дупка на кавала, според някои хора. Аааа, освен това „пушиш кале“ и се „боцкаш с марихуана“. НЕма НЕ! Ако щипеш палци У БиадО, лепваш последните хитове на Рияна, Фърфалана и не-’нам-си-коя Ана или се обличаш като ходещ МОЛ (Неееее, спрете да ми го причиняватеее! Ако не бяха изписани сто хиляди думи за големите очила, розАвите тениски, тигровите щампи и прочее, сигурно щях и аз да се спра върху тях…) -- има всички шансове да си обществено приемлив и да стане Човек и от тебе. Не разбирам цялата еснафщина, позьорщина и насадено верую, че нон стоп трябва да се парадира какво си прочел, колко си умен и духовно извисен, социално ангажиран. Ако показността е критерий, извинявам се -- значи ще си остана проста селянка, хулиганка и в състояние на посъвместна ерекция на всички мозъчни гънки. (демек изправянето им, ама как го казах, аааа:Р)

Та, значи -- този пост е за всичките ми силно деградирали, псуващи, татуирани и изтрещели приятели…на които правя огромно Евала, че са

креативни

забавни

притежават остър ум и изказ

огромно чувство за хумор

не се взимат толкова на сериозно

не се държат като дупнишки примадони

и които много обичам

Ха’де сега да започнем с музиката:

httpv://vbox7.com/play:81fa7970

Soundtrack and Sensei (Митака) …така и така я споменахме тази песен:)

Отново същия агент. После кажете, че няма граждански активна позиция хаха

„Нокаут“ от Бургас, лек:Р

Pizza -- Варна. Е как без Каската и сие….

Задругата на…ъъъъ….еми на „Нокаут“ и DRS. Niceee oneee

Ohhh, Jaaaah:)……

DRS (Жорката -- N’doe и Митака -- Mytag)

Yoko. Уникална мацка. Айде после се разкарайте с нек’ви си Бритнита, моля.

Zafiroff ft.Yoko and Senesei. Личният ми фаворит за днес:))))))

Докато още сме на морско-музикална тематика: Таралежков от Бургас и…..

This is a happy song….Тралалала. Pomorians

Сърмата Хари:)

7едем. Тях поне 100% трябва да си ги чувал покрай парчето „Още една бира por favor“.

И понеже вече многооо ми се прийска да съм около Големия син гьол или поне да извивам снага в Строежа или друг клуб, спирам до тук:)

Класики като „Ревю“И, „Нова генерация“, „Черно фередже“, „Контрол“ и прочее няма да поствам, че съвсем ще направя манджа с грозде. Ха! Има още редица български групи, на които си струва да се обърне внимание. Кои по популярни, кои не -- но в общи линии: те се опитват да правят нещо, нека се постараем да ги подкрепим:) Искаше ми се да намеря нещо и на „Шкода“, обаче -- тц.

За най-търпеливите и ненаситни посетители на блога, още по темата:

История с „наркоманското топче“ -- куки през хек преплитат

Интервю с Наско от „Седем“

от Мис Джо Медън:)

8 Comments | In: Щурчета | tags: 7edem, DRS, Mytag, N'doe, Pizza, Pizza варна, Pomorians, Sensei, Yoko, Нокаут, сърмата хари, Таралежков Бургас. | #

Със специални благодарности към Марти, СВЕТОВНО известен и като Циничния Елф:Р

4 Comments | In: От тук от там | | #

Знам, че най-вероятно през два дни попадате на нов пост за статусите във Facebook, Skype, Twitter и прочее. Но Юлето и тя “барабар Петко с мъжете”, не може да пропусне да не се отчете. Ето как изглежда списък с някои от “мъдрите” ми случайни мисли:

Юлето Желязкова: меси пюре от отровно лилави тикви и зелени репи.

Аааа, не питайте…..Каква е била светлата ми муза, никой освен лекуващият лекар не може да отгатне:Р

Юлето Желязкова: е на лов за мармозетки

Сериозно, по едно време се бях побъркала на тема тези м’ам’унки. (ако думата ви затруднява, пояснение: м’ам’унките приличат на маймунките досущ колкото жмудите на гмудитеJ). Ето ви линк по темата: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D1%83%D1%86%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8

Не пропускайте да изчетете имената на някои от видовете мармозетки. Потрес! Хаха Но иначе наистинааа са мноогоооо сладкииии. *лигав лигав*:Р

Юлето Желязкова: 42 е новото 69

Проста математика, де!

Юлето Желязкова: живее в Параграф 42

“Зона Б-19? – “Предградие 13”. Знам, знам. Шегите ала Дъглас Адамс се изтъркаха, но ми е набито това число в главата и това е:)

Юлето Желязкова: се чуди къде продават лубрикант за мисли

Вай, вай. Какви осмислящи битието въпроси…..

Юлето Желязкова: Тате носи, мама меси, да живеЙ труда!

С други думи – правя салата, чистя, мотам се из нас, пиша….абе върша нещо, затова не отговарям. Така че – без нацупени, че не получавате ответ в чата:)

Юлето Желязкова: Кога най сетне ще престанат да превеждат “pathetic” като “патетичен” в субтитрите?!?

Е, не. Как звучи:

- Колата ми се повреди/ Скъсах с гаджето си/ Баба ми почина….

- О, колко патетично!

Ама какво говориш, направо да ти иде да скочиш и да запееш възторжено Марсилезата. Пфффф. Ясно, че голяма част от “титрите” са незаплатен труд, на добра воля, прекарани през Bultra и прочее, но наистина ме побърква. Жалко е някак….

Юлето Желязкова: Rum, Forrest, rum

Пак съм преглеждала списъка с любими филми явно. За рома – есен иде, а след нея люта зима. ТрЕбвЕ си:)

Юлето Желязкова: Nothing spoils a romance so much as a sence of a humor in the woman – or the want of it in the man

“Нищо не разваля романтиката така, както чувството за хумор у жената или липсата му у мъжа”. Любимият ми Оскар Уайлд:)

Юлето Желязкова: 9 седмици и ½, 9 месеца и половина и така си върви живота, брат…:)

Специално този статус е вдъхновен от някакъв бълвоч, която излъчваха по канал едно. Или BTV – ще ви излъжа. Телевизия не гледам от пет години и сблъсъкът ми с това жиУотно се състои само, когато съм на гости или ако работи в някое заведение телевизор. Та засякох един филм, в който в общи линии се разказва за това как един пич приема идеята, че ще става баща. Тук официално искам да помоля Хю Грант, който иначе обожавам безмерно, никога повече да не се снима в подобни ленти…..да не си разваляме приятелството:Р

Юлето Желязкова: От векове датират цитати в стил “Ние какви бяхме, а тези младите”. Както каза Тотенка, добре че ’83-а измислиха алкохола и секса, че да потръгнат нещата. Мда, междукултурният сблъсък с поколенията ме забавлява…

……..това море капитан няма, тази песен изпяване: тоже.

Юлето Желязкова: Любовта не е сляпа, тя просто е идиот:)

Дам, това е статус от периода, в който всички бяха стартирали масова кампания по сексуалните клетви (псувни), насочени към пуФкавото дебилче със стрелите. Факсове, какво да се прави….

Юлето Желязкова: Алкохолът не решава проблемите, но и млякото не ги решава, а за това се мълчи.

После гък да не съм чула:D

Юлето Желязкова: Два остри камъка брашно не мелят, но знаеш ли колко трябва да се чукат преди да се изтъпят

Не помня кой ме беше застрелял с тази великолепна идея. Хаха Но както споделих и с него/нея – важно е да не преседне хлябът в някакъв момент.

Юлето Желязкова: “Да не си мислите, че ще минем с дребни хапки на тържеството?” – из детско филмче за индианци:Х

Е, как…не сте ли чували за племето “кетъринг”? Че сте и вие, ама…….

Юлето Желязкова: FUFF, mate:/

Опа, тук нещо съм яхнала метлата..хаха

Юлето Желязкова: Юлия твоят дзен съвет е – да направеш 3 кълбета на зелено киче, да се завъртиш около оста си 8 пъти в посока лЕво-дЕсно, да откъснеш 14 от по-русите косми из косата си, да се изхрачиш на паве от ’73 година и да не ти дреме. Втори съвет бонус – дай hide на всички ферми, мафии, късмети, съвети, quiz and shitZ.

Сериозно, т’ва е нЕкъв АД! Постоянно ги крия ли крия, а те се плодят като зайци, изникват все повече нови и съответно превръщат началната ми страница във Facebook в “сбъдната мечта”. Вече съм наясно с цялата пъстра помия (с извинение) кой бил дупИ, кой е цигански барон, кой ще живее в Таджикистан, какви невероятно дебилни късмети има (аз веднъж се навих да си изтегля и ми се падна “Ще загледаш травестит:Р”…..к’во да ви кажа), къде зимуват киселите краставички и т.н и т.н. Обичам да следя статусите на приятелите си, защото понякога има уникално кретенски и забавни. Обаче този СПАМ ми докарва нощни напикавания, честнооо.

Юлето Желязкова: Ей, гуляй, мужик, пропивать что есть! Как тьi не пахал мужик, обновился весь! Нашу Русь пропили коммунистьi на корню. Так что пей и тьi, мужик, пей за всю хуйню!

Превод на мама (руски схващам, но чак до там – не): “Ех, гуляй, мужик, пропивай всичко, което имаш! Както и да ги “жулиш”, мужик, обнови се целия (? Това го разбирам като да се “направиш на няма такъв” хаха). Нашата Русия я пропиха комунистите до край. Така, че пей и ти, мужик, пей за цялата х**ня.”

“Сектор газа” са си “Сектор газа” – шА мА прощавате!

Юлето Желязкова: За да имаш перфектна талия се изисква единствено да спортуваш, да не се храниш и да НЕ се наливаш с бира….Сбогом, Талия!

Хаха. Касандра е бременна от братовчед си, Талия си тръгва, Биренита is coming home:Р Лигавя се, но наистина ми е трудно да си представя дори в най-смелите си фантазии да се откажа от моята кехлибарена амброзия:)

Юлето Желязкова: is U-turn

Тайна-майна какво се крие зад този статус:)

Юлето Желязкова: is extra virgin

Е, разбира се като повечето ми забавления във Facebook – изцепвам някаква безмерна дивотия и после се радвам на изобретателните коментари.

Юлето Желязкова: е в очакване на шестата раса!

О, нЬЙе, нЬЙе!!! Лизи както винаги ме вдъхновява с бележките си из Лицекнигата. Само ще ви я постна без коментар, понеже за това нещо – подходящи думи НЕ СЪЩЕСТВУВАТ:D

„Дали християни, мюсюлмани, евреи, американци, французи -- няма значение. Всички са Божи чеда. Скоро на Земята ще дойде великата Шеста раса,която ще раздаде справедливост. Ще дойде от планетата Плутон. Хората ще бъдат равни помежду си. Равни в бита си, равни в обичта си един към друг. Такива романтични утопии изплуват в съзнанието ми нощем… и си мисля за моя човек.“
из автобиографията на сашето васева…

Амин джиииг тааааг!

Юлето Желязкова: i wake up late blame you for fate

….I want you here blame you, my dear…. Тралалалаала. “Vexed and glorious” by Kenna.

Юлето Желязкова: There’s a war war for me A war for me is blaring And i can see heaven steersOh, it’s bittersweet for me to know Fever taking over the status of my fear soars in a war A war in me blaring I believe

Продължаваме с Kenna. Песента ми е леко лигава, но текстът много ми харесва:)

Юлето Желязкова: Новото здравно осигуряване – “Дал Бог живот и здраве”? Моляяя? Не е профанско, ама хич! Хаха

Казах ви, че рядко се сблъсквам с чудото на националния телевизионен ефир. В последствие в коментар ме светнаха, че се изписвало “Далл Богг живот и здраве”, понеже имало хър-мър с Църквата. Изивнете, но продължава да ми звучи като “чакайте на Него, не на нас”. Ако ще с 18 “л” и “г” да се изпише.

Юлето Желязкова: And you know what mammy?Everybody was being really crazy.Uh huh.The monsters are crazy.There are monsters outsides.

Продължаваме с музикалните отклонения:) “No more I love you’s” by Annie Lennox. Днес се събудих с “тубидуптуптупп тубидууптуутууп”:Р Особено ме радва на този клип кака Ани каква е шестица! хаха С мишите ушички и специфичните движения и мутри е прелестна!!!

Те такива неща с проблясъците:) И музикален поздрав за всички:))))

* Статусите не са подредени по хронолигичен ред.

8 Comments | In: Щурчета | tags: annie lennox, facebook, kenna, no more i love you's, vexed and glorious, ани ленъкс, гуляй мужик, кена, проблясъци, сектор газа, статуси, фейсбук. | #

Простете, но е такава кретения, че няма как да пропусна да споделя.

„Кампанията“  се провежда под надслов: Безопасно ли вьи онанируете?

Хей ги и правилата

1. Безопасного онанизма -- Мойте руки с мьилом до и после занятия!

2. Занимаясь онанизмом, старайтесь не попадаться на глаза родителям, бабушкам, дедушкам и старшим сестрам.

3. А также не занимайтесь онанизмом в общественньих местах: в транспорте, в кафе, в магазинах, в сберкассах и т.п.

4. Онанируйте только при помощи руки! Использование механических и любьих других устройств при онанизме может привести к травмам, как физическим, так и психическим!

5 . Всегда доводите дело до конца!

6. Заранее думайте, куда вьi будете кончать. Приготовьете платочек, или маленький резервуар для слива жидкости.

Ще замълча……

4 Comments | In: От тук от там | tags: кретении, онанизъм. | #

Замотала съм се във всякакви занимания, мисли, емоции…съответно и музики напоследък. По този повод лепнах на духовната си сестра поздрав с Nirvana and „About a girl“, „Love buzz“, „Rape me“ and so and so.

Чак днес се загледах в клипа и се замислих….

От много малка съм отгледана по рок клубове, но и в много невръстна възраст започнах сама да си избирам музиката. Nirvana, брат…Хм.

100% вървеше за ръка с Red hot, които и до днес обичам, но какво по дяволите ме е накарало да се запаля точно по сиатълските пичове. В смисъл как някои банди стават толкова култови за така отрицателен период от време?

Та значи, Крис и Кърт се „запознават“ през 1985. По някаква случайност Желязкова се е пръкнала същата година. Малеее, колко напред са били те тогава. Аз лигавя биберони, те бири. Чудно.

През 1991 излиза „Nevermind“. Тук сметките ми се получават супер криво. Понеже помня един рожден ден, на който братовчедите ми  подариха касетка (оригинална, от „Рива саунд“) с Inutero (‘92). Също така в главата ми се помещава ясната причина „батковците и какичките“ в 5-то основно в Стара Загора да ми се радват толкова много -- понеже ходех със суичър с обложката на Nevermind (йеп, бебето, банкнотата и на гърба изтормозено синеокият Кърт), кърпа на главата и кубинки. Освен това от малка бях леко анти (това се пречупи в последствие) и явно демонстрирах, че ама изобщооо не ми дреме за йерархията.

Спомням си как стоях със залепено ухо до един червен касетофон куча-ктайска -- марка. (убий ме, не мога да се сетя името й).

Как превъртах Rock ballads vol 2 , REM, Cancas, U2 и сие. Най-смешното е, че май не си мислех нещо много по-различно от сега. „Once a child, always a child“ -- каза един познат някога.

Поотраснах, започнах да предавам предпочитанията си на The Doors. Не за друго, ами първата ми учителка по английски ме попита сигурна ли съм, че искам да ми преведе текстовете на баладите и прочее. „Да“ -- твърдо заявих. …..и съжалих. Копеле, вЕрно, ебати чалгата са половината. Голямо разочарование. Батко ти Джим поне е поет:)

После музикалната ми кариера на слушател се разви стремглавно. Слушах всичко (добро, с’а не говорим за маанета и диско), по много, ненаситно.

Минах през „Нова Генерация“, „Ревю“ периодите си. От там бях на доста тежки неща -- реге за успокоение -- пак рок (за носталгия) -- джаз ….Знам ли, по едно време дори по електронни партита се влачех. В общи линии -- не ми пукаше. Стига музиката да ме изпълва, бас да кара гърдите ми да подскачат, нещо да клати главата, а акорди да движат в извивки цялото тяло. Обичам да танцувам, обичам да слушам музика!

Но понеже много се отплеснахме, да се върнем на Nirvana.

Добре де, сто процента не съм примирала по Кърт Кобейн. Моите „любови“ си остават Слаш (а как се дразня на Аксел не е истина, егоцентрично и агресивно тъпо копеле), Джим (нЕмааа шанс) и Елвис (може да е проява на лош вкус, но е една от първите ми плочи след Гена и Чебурашка). Те така. От тогава нещо им изгубих ищах. Бих си полафила със Стинг например, бих пила с Менсън и бих се радвала на живо да видя Мартин Гор, но тази детска неподправена лИбоФ -- не. Е, хайде, бих направила изключение за вокалиста на Asian dub foundation.:P

Сега като гледам клипове на другарят Кърт се чудя обаче???? Ок, още ми е приятна музиката, най-вероятно поради чисто носталгични причини. Но стигаааа -- мазна сламено руса коса, плетена жилетка и излишно тъпоумни текстове? Да не говорим за моментът „подай -- бръснарското -- ножче -- на -- другарчето -- в -- дясно“.

Не бе, не разбирайте погрешно. Аз все още ужасно си се радвам на групата. Не ми е от любимите вече, но те ще го преживеят…поне някои от тях

Просто ми е любопитно как някои хора създават харизма……

4 Comments | In: Uncategorized | tags: nirvana, нирвана. | #